Джаз на село

Един разказ за джаз, плашила, гарвани, но преди всичко за хора, които не чакат селото им да обезлюдее, а търсят различни начини да го покажат на света, да си организират културен живот, да доведат гости от близо и далеч, които обичат и ценят природата. Ще ги поканят в домовете си или да си опънат палатките на поляните, да послушат веднъж джаз, друг път хора и ръченици, с радост ще ги нагостят, и упътят до пещерите, водопадите, върховете, които не трябва да пропуснат да видят.

Всъщност селото не е едно, а са десет - Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава и Чавдарци. И въпреки че са в различни общини на Централна Северна България, ги обединява това, че се намират на Деветашкото плато.

- Къде е това? - Как къде? Не знаете ли..? Където е Деветашката пещера, Къкринското ханче, Крушунските водопади…" – отговаря обикновено на този въпрос Ива Таралежкова, председател на сдружение „Деветашко“ плато". То е основано през 2008 г. от над 140 местни дейни хора с различна възраст и занимания, сплотени от желанието да бъдат полезни за подобряване на живота в района.

За джаза

В културния календар на деветте села най-мащабното събитие е фестът „Джаз под звездите на Деветашкото плато”.  На 17 юни тази година той се състоя за трети път на поляната пред пещерата „Гарваница“ на 2 километра от село Горско Сливово. И въпреки лошите прогнози за времето, фестът отново събра няколкостотин души от различни краища на страната и от чужбина. Във фестивалните дни къщите за гости наоколо не стигат за всички. Някои от посетителите опъват палатки по дворовете и по поляните, а други спят в околните градове Ловеч, Плевен и Левски.

Фестивалът е нетрадиционен, некомерсиален и с мисия. „Искаме да покажем, че селата ни в региона са живи и хората в тях имат нужда от социален и културен живот. От друга страна това е начин да популяризираме района и да го превърнем в една желана и интелигентна туристическа дестинация“ – разказва за НПО Портала Ива Таралежкова. 

Началото винаги е една гола поляна. „Там няма ток. Караме два генератора и всичко се прави на място. Сцената е от дървени палета. Седалките за зрителите са  бали слама, които вземаме назаем от животновъди от Горско Сливово. Те ги докарват с трактор сутринта и вечерта си ги прибират. Всичко е екологично. Вечерта след края на феста поляната изглежда по същия начин, както сутринта“ – споделя Ива.

Според нея съчетанието между хубавата природа и качествената музика е това, което прави фестивала различен и привлича хората.  Тази година той е излъчен и онлайн, гледан е пряко от над 7000 души, а по-късно и от още повече.

В програмата участват изпълнителите Милица Гладнишка, Боряна Йорданова, Цветомир Цанков, Петър Терзиев, тромпетистът Венцислав Благоев, който всяка година е главен организатор на музикалната програма. И още: Георги Гарнизов - перкусии, Георги Агатов - тромпет, Арнау Гарофе – саксофон, Невилиян Гемижев – кларинет и вокал, Александър Борисов – цугтромбон, Васил Спасов – пиано, проф. Владимир Радулов – пиано и вокал, Шибил Бенев – китара и пиано, Димитър Благоев – китара и банджо, Влади Михайлов – виола и контрабас, Михаил Иванов – Мишо – контрабас, Димитър Узунов – туба, Стефан Кожухаров – ударни, Невена Григорова – ударни, а също и местният състав от читалището на с. Горско Сливово.

Най-младият от изпълнителите е Петър Терзиев – вокал, на 15 години. Той участва още от първата година.  „За мен е много полезен опит, защото не всеки има възможност да бъде на такава сцена с музиканти от ранга на тези, които свирят всяка година на „Джаз под звездите на Деветашкото плато”. Много ми е приятно да вляза в техните среди и да си говоря с тях. Трупам ценен опит, които трудно бих могъл да взема от другаде, а освен това има много чар в това да пееш на открито“ – споделя Петър, чийто корен е от село Кърпачево.

За хората

В дните на феста селата от платото оживяват, пълнят се с много хора. Ива разказва, че откакто работи сдружението, в региона се наблюдава тенденция към повишаване на броя на местата за настаняване. През 2007 г. е имало само една база с 12 легла, а сега къщите за гости са 42 с над 450 легла. Иначе поминъкът на местните хора е предимно земеделие и животновъдство.

 „Всичко, което правим, е да създаваме база, инфраструктура, условия, интерес, за да може  местните хора да развиват различни дейности“ – разказва Ива.

А местните помагат кой с каквото може. С гостоприемство посрещат както музикантите, така и гостите. В една от къщите за гости в Кърпачево е имало джем сешън чак до малките часове на нощта.

Хората помагат и в разпространението на рекламата чрез лични фейсбук и интернет страници. Доброволстват в носене, возене, подреждане. Членове на сдружението подготвят сувенири за благотворителна разпродажба, за да има пари и за догодина, други дават интервюта за медии. Читалищата се включват много сериозно, а община Летница ги подкрепя както организационно, така и финансово. Кметството на Горско Сливово също помага с организацията. А местният състав от читалището на Горско Сливово се представя с джазирани версии на народни песни по свой аранжимент.

Фестът тази година получава финансова подкрепа в размер на 5000 лв. от второто издание на програмата Viavacom Регионален грант 2016. Програмата подкрепя местни инициативи на граждански организации, училища и читалища по важни за местните хора проблеми.  Друг голям спонсор на събитието е Фондация „Америка за България“.

„Доверието, което ни гласуваха големи донори като Vivacom и Фондация „Америка за България“, ни даде самочувствие като организация, че можем да привлечем още средства за развитието на джаз-феста. С друго око гледат на теб и местните, и бизнеса, когато имаш такава подкрепа. По-лесно убеждаваш други спонсори. Подкрепиха ни също фирмите „Ташев – Галвинг”, „Лагермакс” и „Анимо Софтуер”, д-р Друми Димчев като индивидуален дарител, и община Летница“ – разказва Ива.

Ако и догодина успеят да съберат повече средства, ще надградят събитието с Младежка музикална джаз академия.

Тази година средствата са позволили програмата да е по-богата. За първи път се е провело съпътстващо събитие – фестивал на плашилата. Аз лично за първи път чувам за такъв у нас. Около пещерата „Гарваница” са били разположени 12 плашила в човешки ръст, които са направени от студенти и преподаватели от Грейт Яртмут, Великобритания, от Университета за архитектура, строителство и геодезия и в София и от Великотърновския университет. Със студентите сдружение „Деветашко плато“ работи от няколко години за възстановяване, запазване и популяризиране на архитектурното наследство в региона.

За гарваните

Според Ива плашилата имат връзка и с историята на мястото, където се провежда „Джаз под звездите на Деветашкото плато”. „Търсим символи и метафори във всичко, което правим“ – казва тя. Сцената е поляна при пещерата „Гарваница“ – вертикална пещера с формата на фуния, в която се влиза отгоре. Слиза се по почти отвесна метална стълба до дълбочина над 60 метра. Името й идва от това, че някога е била дом на безброй гарвани. Стените й са почернявали от подслоняващите се там птици. Това приключва с построяването по времето на социализма на кариера за добив на инертни материали в близост до пещерата. Гърмежите от кариерата плашели птиците и те напуснали мястото.

Посланието на фестивала, мисията на сдружение „Деветашко плато“ и всички, които го подкрепят, е да направим така, че и хората, и птиците да останат, а селата да не загиват.