Или как една фондация от Добрич осигурява работа и бъдеще на хора, отхвърлени заради интелектуалните си затруднения

„Малките хора са тези, които движат света“. Една борбена и вдъхновяваща жена от Добрич често повтаря това пред приятели, журналисти или в социалните мрежи. Мария Методиева е от личностите, които безспорно „движат“ света, но трудно може да бъде вместена в представата за „малък човек“. Ангажирана от години с хората с интелектуални затруднения, тя е сред шепата доказани специалисти, работещи на терен и отдавна се опитва да размърда тежката бюрократична машина и да промени архаичното законодателство в сектора. А докато се бори с вятърни мелници, Мария „движи света“ за най-уязвимите. И успява.

Всичко, което тя прави, може да се разбере чрез историята на Саня – една жена, която на 50 години започва първата си работа и получава първата си заплата. Саня е имала злата участ да израсне в дом за изоставени деца с интелектуални затруднения. При това в България, където съдбите на такива хора се определят по Закона за лицата и семейството, приет в далечната 1949 г. и неотменен и до днес. Съгласно този ретрограден закон, Саня е била поставена под запрещение и е прекарвала дните си, местена от дом в дом, вегетирайки на социални помощи и без шанс да направи сама почти нищо в живота си. На 50 години съдбата най-после й се усмихва – среща я Мария, която я завежда в своята Чудна градина.

Чудната градина на Мария

„Чудната градина", въпреки приказното си име, е съвсем реално място в Добрич. Това е първото в града социално предприятие с такива мащаби – 22 души с увреждания отглеждат цветя и зеленчуци и сами продават продукцията си на пазара. Създадено е преди година от Фондация „Свети Николай Чудотворец“, която вече две десетилетия подкрепя хора с интелектуални затруднения.

„Направихме „Чудната градина“, за да могат хората с увреждания да поемат живота си в свои ръце и да работят“, казва Мария Методиева, председател на фондация „Св. Николай Чудотворец“ и директор на предприятието.

Социалното предприятие се намира в сърцето на Добрич и разполага с пет оранжерии. Преди това мястото е било необработваема площ и младежите са изринали тонове боклуци, за да превърнат едно неприятно място в своя градина. А човекът зад всички усилия е именно Мария Методиева, която показва, че всеки човек може да води достоен живот, ако получи необходимата подкрепа. Сега тя ръководи цялата дейност с помощта на д-р Хасан Ефраимов. Тя е филолог и експерт по социални проблеми, той – лекар и писател. И двамата са далече от земеделието, но вече са го превърнали в свое занятие.

Тежките удари на кризата

Успешният старт през април 2019 г. на този социален проект обаче беше буквално пометен от двумесечното извънредно положение заради коронавируса. „Като стрес извънредното положение за нас не беше нещо различно, защото ние по принцип си съществуваме в непрекъснат стрес“, казва Мария и обяснява, че „Чудната градина“ съществува не благодарение, а въпреки държавната политика в сектора. Според сегашното законодателство, предприятието в Добрич е „нито риба, нито рак“. Тъй като е собственост на фондация и е регистрирано по Закона юридическите лица с нестопанска цел, то не е търговска фирма. И само заради този формален критерий – че не е по Търговския закон, то получава отказ от Агенцията за хората с увреждания да бъде регистрирано като специализирано предприятие по Закона за хората с увреждания. А този статут щеше да му спести около 20 000 лв. годишно от данъци, което щеше да бъде много сериозна помощ. Явно има нещо много сбъркано в законите, щом „Чудната градина“, която работи само с хора с увреждания, не може да се класифицира като специализирано предприятие.  

„А ние сме истинско бизнес предприятие – произвеждаме, продаваме, имаме финансов оборот. От нас се изисква да отговаряме на всички условия за една фирма, да имаме официално работно време, касов апарат, да плащаме данъци и осигуровки. Но въпреки че сме съвсем реално предприятие, няма държавна политика, която да ни подкрепя. А пък за хората с интелектуални затруднения не е направено абсолютно нищо през годините“, коментира с огорчение Мария Методиева. Извънредното положение пък предизвиква истинска криза.

Мария се чуди откъде да започне с проблемите, които се стоварват върху тях. Първо работниците й се оказват блокирани в защитените жилища, където живеят и не могат да излязат. „Мен ме уведомиха със SMS, че затварят резидентните услуги и не могат да пуснат хората на работа. Някой сети ли се в Агенцията за социално подпомагане, че много хора от защитените жилища ходят на работа? Никой не се сети.“, възмущава се Мария. И се чуди как да определели недомислието да затвориш млади хора на 25 години в една стая с две легла: „Безумие някакво! Никой не поглежда какъв е животът в центровете за социална подкрепа, а сега, в условия на пандемия, никой дори не говори за тях“.

С цената на 2-3 дни ходене по инстанции и нерви, тя все пак успяла да освободи момичетата и момчетата и да ги върне на работа. Самата оранжерия обаче била затворена за клиенти, за да гарантират безопасност на работниците. Това нанесло следващия удар - лишило предприятието от приходите от продажби, тъй като оранжериите продават продукцията си на място. „Всичко, което бяхме произвели, продадохме по цени на едро и загубите тръгнаха още оттам“, обяснява Мария. 

Предприятието обаче не се е вместило в нито една от държавните мерки за засегнатите от кризата.„Чудната градина“ не попада в схемата 60/40, защото не е спирала работа. И няма как да спре, тъй като пролетните месеци са най-натоварени в градинарството. Заплатите започнали да се бавят, защото оранжерията се самоиздържа и не може да плаща възнаграждения, ако няма оборот. А за заплати трябват около 13 000 лв. на месец. „Проблемите бяха много сериозни в началото на кризата“, припомня си Мария и обяснява: „Ужасно е да виждаш, че хората работят, дават всичко от себе си, че имат увреждания, а ги държиш без заплата!“ Оранжерията не отговаря на условията и по мярката за финансиране на малкия бизнес, тъй като няма зад гърба си пълна стопанска година.

Едва през май предприятието е започнало да наваксва закъсненията в плащанията, и то с подкрепата на неправителствения сектор. Но заплатите не били единственият проблем. В края на март д-р Хасан Ефраимов се самопоставил под карантина, за да не навреди на хората в предприятието. Така работата се стоварила изцяло върху Мария, точно когато се заредили поредица от неприятни новини.  Общината в Добрич, която често помага на оранжерията, и сега оказала подкрепа, като започнала да носи вода за поливане. После обаче се оказало, че цистерните са с дезинфектант и водата не може да се ползва. След това предприятието се изправило пред тежката пазарна реалност – хората рязко свили потреблението, след като много жители на региона останали без работа.

Спасението идва от неправителствения сектор

В тази ситуация на предприятието няма друго спасение, освен да кандидатства за подкрепа от граждански организации. "Благодарение на  неправителствения сектор успяхме да оцелеем", подчертава Мария. Инициативата „Спаси спасителите“ на Българския център за нестопанско право и Аксенчър България ги е подкрепила с 4500 лв., с които предприятието доплатило първите заплати в кризата. „Това беше много навременна помощ и ни даде възможност да продължим“, казва с благодарност ръководителката на проекта. „Фактът, че младежите продължиха да работят в кризата, им гарантира не само доходи, но и емоционална подкрепа, защото те не бяха изолирани и сами в тежкия момент.“

„Чудната градина“ е получила сериозна подкрепа и от кампанията „Обединени срещу COVID-19“ на Фондация „Америка за България“, Българският дарителски форум, Посолството на САЩ в България и Американската търговска камара в България. С осигурените от тях 10 000 лв., предприятието е помогнало и на себе си, и на други уязвими групи. Оранжерията е раздала общо 500 ваучера по 20 лв. на медицински сестри и санитари от МБАЛ-Добрич, на социални работници, на хора с увреждания. Талоните са за продукцията от градината и ще са валидни до края на август, така че хората ще могат да си купят цветя или зеленчуци по свой избор. „20 лв. не са много, но решихме да помогнем на повече хора, избрахме сред най-уязвимите групи и се надявам да сме били в подкрепа“, казва Мария Методиева.

Шанс за хората, които никой не иска

„На принципа „всяко зло – за добро“, именно тежката криза показа на всички колко необходими и незаменими са истинските социални предприятия като „Чудната градина“. Оранжерията остана единственото работно място за хора с интелектуални затруднения, които иначе никой не наема на работа.Защото каквито и интеграции да отчитаме на хартия, факт е, че работодателите не вземат хора с умствена изостаналост. Не че хората с физически увреждания са по-привилегировани“, допълва Мария и прави една печална равносметка. Повечето работници са дошли при нея с чисто нови трудови книжки, а 50-годишни мъже и жени имали едва по десетина години трудов стаж. И то не защото не са искали да работят, а защото никой не ги е взел на работа.

От 16-те градинари с интелектуални затруднения, само трима са имали малък стаж, преди да дойдат в социалното предприятие. А 50-годишната Саня е най-добрият пример на „Чудната градина“. Сега жената работи с подкрепата на ментор, живее в защитено жилище и от две години е свободен човек, след като фондация „Св. Николай Чудотворец“ заведе дело в съда за сваляне на запрещението й.  В момента в Добрич има общо 6 души със свалени с помощта на фондацията запрещения. В „Чудната градина“ са три от момичетата, ходят на работа, спестяват пари, а едната дори си има приятел – обикновено ежедневие за повечето хора, но истинско чудо за израсналите в домове. “Те никога нямаше да работят, ако не им бяхме снели запрещенията, но ето, че това се случва. Нека всеки дойде и види дали хората с умствени затруднения трябва да бъдат под запрещение“,призовава Мария.  А нейните момичета и момчета сега се радват на малките човешки неща. И най-важното – всеки от тях най-после може да си позволи да мечтае.

Заради всички тях Мария и нейните колеги повече от 5 години се борят да бъде отменен Законът за лицата и семейството. „И сега бяхме планирали инициативи в София, но пандемията спря нашите акции“, обяснява Мария. Разбира се, тя няма да се откаже и ще продължи да работи в тази посока, но не е оптимист. „За съжаление, няма политическа воля за промяна“, коментира Мария и допълва: Омръзнало ми е да обяснявам, че хората с интелектуални затруднения, дори по-трудно функционалните, са здрави физически и могат да работят с малко подкрепа. Могат да живеят нормално и да плащат данъци на държавата, а не да вегетират само на социално подпомагане и да чакат мизерните социални пенсии!“

Според Мария, е необходима коренна промяна в социалното законодателство, а не козметични промени, лансирани от „тротоарни“ експерти, както тя нарича случайните хора в сектора.„Трябва да се спре с този проектен принцип за назначаване на хората с увреждания. Вместо да дава социални помощи, държавата трябва да субсидира заетост за хората с увреждания, така и работодателите ще са мотивирани да ги вземат на работа“ – така Мария вижда ефективните реформи и напомня, че такава е практиката в повечето европейски държави.

Длъжни сме да променяме света

А какво ще се случва в „Чудната градина“?  Продължава възстановяването на редовния график за заплатите. През май младежите вече получиха възнагражденията си без закъснение, от следващия месец всички ще имат заплати навреме.

За съжаление, не е ясно как ще се реализира продукцията на оранжерията. Само след месец градината ще пусне за продажба домати, краставици, тиквички, ранно зеле. Социалното предприятие вече има редовни клиенти, защото предлага екологично чиста продукция и използва само професионални семена. Вече има пет оранжерии на обща площ 880 квадрата, които работят целогодишно. Освен цветя и зеленчуци, на открит терен от два декара градинарите отглеждат и по две реколти зеле. „Така че работата е много, но момичетата и момчетата имат възможност да работят през цялата година“, гордее се Мария.

Производственият „цикъл“ в оранжериите започва с лука, който се сее през есента, продължава с натоварената работа през февруари, когато се подготвя целият посадъчен материал. „Всичко това е една много дълга грижа - да отгледаме разсади за всички цветя и зеленчуци“, обяснява Мария. През март започва пресаждането на всяко коренче и през ръцете на градинарите минават хиляди стръкчета. Тази година в началото на март градината е поръчала 12 000 цветя от 40 вида, които пристигат като едно миниатюрно листенце. Всички те са минали през ръцете на момичетата стръкче по стръкче, за да се пресеят в кофички, преди да стигнат до клиентите. „Имахме толкова много работа точно в извънредното положение, всичко наоколо е пълно с нашите разсади“, казва Мария.

Тя и д-р Ефраимов ще продължат да търсят проекти, защото без проекти Чудната градина не може да съществува. Работещите там в момента са назначени по две различни програми на Агенцията по заетостта. Такива програми винаги има, но понякога между траншовете има големи паузи от месеци наред, в които трябва да се гарантира оцеляването на предприятието. Всеки момент се очаква и регистрацията на „Чудната градина“ като социално предприятие по Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика.

А самите създатели на градината работят без пари вече една година. Мария по документи е назначена за управител от ноември миналата година, но в момента трудно плащат дори осигуровките й, а за заплата изобщо не мисли. „Гледаме първо да платим разходите и тогава да вземем за нас, ако има“ – такава е бизнес формулата за „шефовете“.

С подкрепата на неправителствения сектор, „Чудната градина“ успява да премине през тежката криза. Но извънредната ситуация още веднъж показва колко е необходима промяна в държавната политика в сектора. Защото ефективните социални предприятия не могат да бъдат поставени непрекъснато в ролята на просяци и да оцеляват с благодеяния, те трябва да имат ясен статут и пълна държавна подкрепа.

А Мария Методиева вече е готова за нови предизвикателства,  защото е жена, която не отстъпва пред проблеми и битки. И непрекъснато окуражава хората около себе си: „Това, което правим, не е кой знае какво, но не трябва да спираме да го правим! Не можем все да чакаме нещо, ние сме длъжни да променяме света. Защото светът се променя от малките хора!...“

Снимки архив: БЦНП и "Чудната градина"

#регионалникореспонденти
#нпонапървалиния