„Ние не наемаме хора, за да правят чай. Ние правим чай, за да наемаме хора!“

Социалната чайна във Варна

„Дете без семейна подкрепа“ – една особена категория деца, които са немалка част от всички младежи и които се „люшкат“ между опциите да имат добър и ползотворен живот или да бъдат повлечени в спирала на упадък до бездната на безперспективността. Такива младежи не са само сираците, но и такива, които имат семейства, но нямат подкрепа от тях в своето личностно развитие. Понякога е и по-лошо – живеят в токсична и травмираща семейна среда, която се превръща в стигма, обричаща живота им и превръщаща ги в тежест, а понякога дори заплаха, за социалната система и обществото.

Не са много хората, които „имат очи“ за проблемите на тези деца и които разбират, че единствено упоритата работа в тяхна подкрепа може да им помогне да стъпят на крака и да заемат достойно място в обществото.

През 2009 г. малка доброволческа група, отдадена на каузата да промени съдбата на такива деца и младежи, започва да посещава тогавашните сиропиталища и да играе с децата там. Сред доброволците са Стояна Стоева и Мая Донева – едни от основателите на Социалната чайна, които искат да създадат защитено работно място за младежи без семейна подкрепа. Заедно с  група приятели основават сдружение ИДЕА, или както те самите се изразяват – „една младежка организация с безумно много цели“.

„Когато започнахме да доброволстваме в домовете за деца, бях бременна с първото си дете и като всеки човек, който създава семейство, започнах да се вглеждам в малките детайли около това как растат и живеят децата, които виждам ежедневно. Децата в домовете тогава растяха самотно. Питах се колко пъти някой ги е прегръщал или дали някой пази снимки от рождените им дни – не досиета с информация, а усмихнати снимки с балони, торта и приятели… Дали някой ги учи на това как се меси хляб, как се правят бисквити, как се прави ябълково сладко или лютеница? Дали някой отделя време да им каже, че може да е трудно, но ще успеят? Дали някой им прави чай от лайка с мед вечер, когато не могат да заспят? Така правеше моята пра-баба Миче, когато бях тъжна и ми беше трудно – идваше с гореща чаша чай и усмивка и всичко беше наред. Всички тези неща правеше за мен моето семейство – правехме бисквити, беряхме ябълки и варяхме ябълково сладко. Тази топлота, която остана у мен, е нещото, което ми е помагало да преодолявам трудности като възрастен човек. Тази топлота и вътрешно чувство за уют, подкрепа и сигурност ми помага да раста и до днес. Създавайки чайната, си мечтаех да можем да дадем тези преживявания на децата без семейства – да има една баба Миче у всеки доброволец, а уютът на Чайната да се усеща, щом влезеш от вратата – да мирише на чай, да ти стане топло и на ръцете, и на душата“, разказва Мая.

„Така се роди идеята за място, което „ да счупи системата“ – да работи на бизнес принципи, но е да е основано на ценностите на гражданска общност. С тази визия се явихме на редица състезания, форуми, презентации, pitch сесии за стартиращи предприятия. В крайна сметка започнахме и все още продължаваме със същия устрем, инат и комбинативност. Не мисля, че нещо от този микс, който е Чайната, може да бъде извадено – сложно е за обясняване и това беше първото нещо, което всички казваха в началото: Това кафене ли е, или галерия, или коуъркинг, или ресторант, или НПО? Това е всичко изброено + още 100 неща отгоре. Това е просто социална иновация в най-чист вид“, допълва тя.

Екипът е твърдо решен да подкрепи млади хора от проблемна социална и/или семейна среда, като им създаде възможност за независим начин на живот и им даде инструменти да се изградят в личностно и професионално отношение. Виждат начина да постигнат това чрез създаването на „социална чайна“ – социално предприятие, реално работещ ресторант, в който младежи придобиват нови умения и трудови навици, както и възможност да имат собствени приходи. Работата на младежите не е просто обучение в ресторантска кухня, а цялостна менторска програма с продължителност до 3 години, която се реализира с помощта на доброволци от различни сфери – педагогика, дизайн, инженерство, хотелиерство и др.

За реализиране на идеята си, организацията се обръща и към институциите във Варна. Първоначално Община Варна е скептична и не откликва на настояванията на организацията да се осигури институционална подкрепа на инициативата. По-късно обаче упоритостта на екипа привлича вниманието на чиновниците и Общината предоставя една от сградите в центъра на града за целите на социалното предприятие. Сградата се намира на улица „Преслав 53“ и е паметник на културата – една от най-красивите сгради в града, която екипът на сдружението изпълва с живот и превръща не просто  в чайна, а в истински център на социална работа от значение за общността.

През 2015 година, с дарения от общността и труд на доброволци, започва ремонта на сградата.  Завършва през 2016 година, когато е и официалното откриване на чайната.

На първия етаж е разположено заведението – чайна, ресторант и кухнята към тях – в които работят съвместно професионални готвачи и младежите, които се обучават. Чайната е пространство за чай, специално подбрани билкови напитки, домашни лимонади и други изкушения, предложени в приятна атмосфера на фона на джаз музика. На втория етаж се разполага конферентен център с капацитет 40 места. Той може да бъде наеман за различни срещи, обучения, прожекции на филми и др. На третия етаж има офис пространство, което може да бъде използвано като споделено работно място.

„Целта ни е да окажем подкрепа на младежи, като не просто ги ангажираме временно в някаква дейност, а ги превърнем в адекватни кадри на първичния пазар на труда“, разказва Десислава Джипова, Изпълнителен директор на Социалната чайна. „В чайната младежите придобиват различни професионални умения, обучавани от професионални готвачи и останалия екип на организацията. Те започват работа от най-ниско ниво – например като миячи – а след това стават бармани, готвачи, управители на търговска зала. Така освен конкретни практически умения младежите придобиват и важни организационни и социални способности, трудови навици и редица умения, които са от изключително значение при „изкачването по социалната стълбица“.

В момента в чайната екипът работи с 12-ина младежи, а до момента над 50 млади хора са преминали през нея за различен период от време - от 2 до 36 месеца. Младежите идват обикновено от Центрове за настаняване от семеен тип или от рискова семейна среда.

„При нас има и много младежи от рискови семейства, в които са били жертви на насилие, живели са в крайна бедност, имат родители с различни зависимости (алкохол, хазарт и др.) или страдат от други проблемни отношения в семейството. Интересно е, че съвместната работа на такива младежи с деца, лишени от родителска грижа, е успешен модел, в който се развиват и двете групи младежи. На практика, веднъж преодолели травмите си, децата от проблемни семейства успяват да отхвърлят негативния си семеен модел и да проектират за бъдещето си неговата противоположност. Те от своя страна подпомагат децата, които нямат никакъв (дори негативен) семеен модел, тъй като просто не са били в реална семейна среда. Така двете групи младежи взаимно се подпомагат и израстват, учейки се едни от други“, разказва Десислава..

Един от успешните примери в работата на Сдружението е Мария (името е променено). Тя е била отглеждана само от своя баща, който е упражнявал психическо насилие над нея. „Девойката беше некомуникативна, затворена, видимо не беше в добро физическо здраве“, разказва Десислава. Екипът на организацията започва системна работа с момичето, като му осигурява и работа в чайната. Лека-полека, благодарение на сменената среда, възможността за работа и собствени доходи, тя придобива увереност. С подкрепата на екипа на организацията започва самостоятелен живот, на ново място, извън обръча на нездравословната семейна среда и бездната на безнадеждността. Кандидатства и е приета да следва в университет, сега живее извън Варна, загърбила трайно нелекото си минало. „Подобни случаи имаме много и с радост наблюдаваме съдбата на младежите, участвали в дейността ни“, разказва Десислава.

Освен младежите, на които помага чайната, има и много млади и ентусиазирани хора, които помагат на екипа. Такава е Мирослава Милева (бел.ред. на снимката), която разказва как е била привлечена за каузата… „Често обичам да казвам, че за мен Чайната е най- добрата класна стая, в която съм била. Това е така, защото за разлика от останалите членове на екипа, аз бях в гимназиална възраст, когато за пръв път прекрачих прага на дом за деца. Мислех си, че да отделям по един час от уикенда си, за да прекарвам време с деца, лишени от родителски грижи, ще е изключително благородно и обогатяващо преживяване за мен. Мислех си, че ще е голям смях да лепим макарони по рамки за снимки и да играем футбол. Всъщност не съм се лъгала за нищо, освен за времевата рамка - един час седмично някак прерасна в последните десет години от живота ми. Голямата ми страст в живота е – или беше, вече не съм сигурна, – рисуването. Завършила съм последователно „Професионална гимназия по текстил и моден дизайн” и Варненския свободен университет, все с ясната идея, че ще покорявам световни модни подиуми. Още в училище знаех, че искам да съм изключително активна, като започнем от стоенето на първия чин и задаването на 3345 въпроса в час и стигнем до президентството на класа, Ученически съвет и дори представителството ми в Детски парламент Варна. Добре, че съм била от тези досадни деца, защото именно по време на една от сбирките на детския парламент се запознах с Мая. Тя влетя в стаята с цялата си енергия и чар, разказа за младежкия проект, по който Сдружение ИДЕА работи в момента (нещо с екология, зомбита и боди арт) и си замина, а аз бях омагьосана от идеята да имам нещо общо с тази жена, с мегаякия й смях и още по-яката работа. Малко по малко започнах да ставам част от доброволческия екип на организацията. В началото плахо и неуверено, но постепенно с все повече отговорности и принос.“

Въпреки подкрепата, която има, социалната чайна съществува трудно. „Аз идвам от корпоративните среди. Работила съм като юрист, имам опит и в сферата на комуникациите и изграждането на корпоративна социална отговорност. Сега съм на 40 години и съм майка на три деца. Познавах дейността на организацията и винаги съм ги подкрепяла. Когато получих предложение да се заема с разработването на успешен бизнес-модел за чайната, приех с ентусиазъм това ново предизвикателство“, разказва Десислава. „Бях привлечена в екипа с целта да съчетая ентусиазма на НПО-активистите с бизнес-стратегията и корпоративното-мислене, за да бъде осигурена чисто пазарната устойчивост на чайната и да бъде реализиран успешен бизнес-модел. Истината е, че ние трудно се конкурираме с професионалните ресторанти, тъй като при нас целта е обучение на нови, постоянно подменящи се кадри. Така всяко успешно приготвено ястие „струва“ три неуспешни.  Това е от изключително значение за процеса на обучение, но е предизвикателство за чисто икономическото оцеляване на проекта. При нас трудно се поддържа консистентност и качество на услугата“, разказва Десислава за трудностите, пред които е изправена чайната. „Сравнително малко са хората, които системно посещават ресторанта ни, мотивирани от неговата социална функция. Имаме общност от редовни клиенти и поддръжници, но част от посетителите ни са случайни хора, които не припознават чайната като действащ модел за личностно развитие. Надяваме се да променим това“, споделя Десислава Джипова (бел.ред. - на снимката).

Особено трудно е оцеляването на чайната в условията на Ковид-кризата, затова екипът на организацията разработва и други бизнес линии, като направата на сувенири и бутикови подаръци, които да се продават през различни социални платформи. Това на практика е спасило чайната през последните две години, като същевременно помага и за усвояването на допълнителни умения от младежите, с които работи организацията.

Чайната е и място за организиране на различни събития, като може да създаде индивидуално пространство, да предложи кетъринг услуга с приятни напитки, хубава храна и не на последно място – с професионалния организационен опит на екипа.

.