Или откъде извира силата на „Каритас" Русе да помага на хиляди хора от Северна България

Какво събира на едно място бивш републикански шампион по борба с известен в миналото главен архитект на Русе и жена, загубила всяка надежда след смъртта на единствено дете? По своя воля или по принуда, но и тримата са избрали да живеят на улицата години наред. Буквално. В случая – в Русе. Но всъщност – по всички краища и на България, и по света…

Преди десетина години в Русе бездомниците видимо се увеличават. През студените зими нарастват случаите на смърт от премръзване по улиците. Общинската управа решава да действа, като се обръща за партньорство към организация, чието кредо е да помага на най-бедните и най-слабите – „Каритас“ Русе.

Русенската католическа организация (РКО) „Каритас“ е една от най-старите неправителствени организации в съвременна България. Създадена е през 1992 г. Работи в цяла Северна България, която е територията на Никополската католическа епархия.

Партньорството  между Община Русе и „Каритас“ Русе превръща изоставеното училище „Стефан Караджа“ в първия в България

Приют за бездомни хора „Добрият Самарянин“

Изпълнителният директор на „Каритас“ Русе Стефан Марков обяснява: „Започнахме през 2013 година, беше много трудно. Приемахме всякакви бездомни хора, от цяла Северна България. В Русе зимите са тежки, няма как хората да бъдат навън – режат се крака, ръце, пръсти от замръзване… След откриването на Приюта смъртните случаи от замръзване през зимата драстично намаляха.“

Днес „Добрият самарянин“ на „Каритас“ Русе се издържа като държавно делегирана дейност за предоставяне на две социални услуги: Център за временно настаняване на бездомни лица и лица в риск (ЦВН)и Център за социална рехабилитация и интеграция за бездомни лица (ЦСРИ). В топлите месеци обитателите са около 45. През зимата обаче идват много повече от 60-те души, за които държавата отпуска издръжка.

„Не се побираме само по държавните стандарти. Имаше и изискване да ги приемаме само от пет вечерта до сутринта на другия ден. Но това пет месеца в годината е абсурд – навън е минус 20 градуса. Много от хората са болни, немощни… И минус пет да е – как да ги изгониш? Ние това не сме го спазвали… Просто гледаме като християнска организация да има повече милост към човеците. Над обикновения стандарт да има храна, да има подслон, да махнеш въшките, да се изперат, да се изкъпят, да има лекарства, когато може…“, разказва Стефан Марков.

Един човек може да преживее по закон до три месеца в център като „Добрият самарянин“. Плюс още три  при определени условия. Но за това време в България за него лично нищо не може да се промени. Например ако хората от екипа задействат заедно с него процедура за получаване на пенсия, която да позволи настаняването му в старчески дом.

Камен Кънчев е управител на „Добрият самарянин“. Бакалавър и магистър по ерготерапия*, която в България е академична специалност единствено в Русенския университет.

Камен вече девет години работи в „Каритас“ Русе. „Благодарен съм на шанса да изпълнявам една от най-великите и добри роли, които може да има човек - да помага на други хора. Сам съм си избрал професията и смятам, че не всичко е пари. Да знаеш, че си помогнал на хората край теб е най-голямото постижение.“

Екипът на Приюта е от десет плюс четирима експерти в двете социални услуги. Грижат се денонощно за обитателите, наричани често „клиенти“ или „потребители“.

Маргарита**, плетачката на дантели. Видима възраст – около 60 години. Не вдига глава от ръкоделието си. Явно се притеснява, че е обект на внимание – вероятно й е неудобно, че изобщо е тук. Говори тихо, едва се чува – за многото дантели, които е изплела, но са другаде.

Рашко, философът бивш затворник. Слаб, жилав, докато застана пред него, вече е започнал тирада за това колко хубаво е тук, как шефовете полагат грижи за всички – и болни, и здрави… 24 години в затвора са му дали възможност да научи най-изобретателни начини да пуска жалби срещу всякакъв вид институции. Без особен резултат.

Мартин се престрашава да застане пред обектива заедно с управителя на Приюта Камен, защото е горд, че е тръгнал на работа. И защото за пореден път подновява метадоновата програма с надежда да се избави от зависимостите си.

Камен Кънчев (вляво) и Мартин

Камен Кънчев: „В Европа голяма част от целевата група на такива центрове се състои от хора, които по собствено желание са избрали да живеят навън. Те са и психически, и физически здрави. Могат да носят отговорност за живота си и просто са избрали сами такъв начин на живот. Тук е много по-различно“...

В българския Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане има два реда: бездомно лице е всяко лице, което е останало без подслон. В тази социална група обаче се включват най-различни потенциални потребители: сираци, останали от домовете след 18-годишна възраст; психично болни с диагноза; психично болни без диагноза; лица с физически увреждания, които са диагностицирани с ТЕЛК или пък не са… Трудово-експертната лекарска комисия ТЕЛК определя степен на инвалидност. От нея зависи дали човек има право на социално подпомагане и/или пенсия или не. И още: затворници, наркомани, проститутки… Възрастни мъже и жени, които са изпаднали в тежест на своите семейства, а семействата от своя страна са решили, че вече не искат да се грижат за тях и ги изхвърлят на улицата…

Толкова различните съдби и случаи създават основен проблем: понякога просто не може да се работи пряко с тях за промяна. Остава успокоението, че получават подслон, храна, нормално общуване. Голяма час от обитателите не са здравно осигурени, нямат работа, с влошени семейни отношения… Няма как да им се окаже адекватна здравна и социална помощ. Като нямат здравни осигуровки – няма изследвания, няма ТЕЛК, няма пенсия, няма помощи…

Камен Кънчев: „Самото ни общество не е готово да разбира различните от нас. Много често като видят един по-друг човек – бездомник – започват да го хулят, да го сочат с пръст. Така наречената „гражданска отговорност“ се състои в това проблемът да бъде скрит някъде другаде… Гражданите много се възмущават от гледката на бездомника наоколо: пускат сигнали до социалната дирекция, до общината, до момента, когато той изчезне оттам. Оттам нататък той вече не е техен проблем – не е пред тяхната врата, не е свързан с това те да го гледат всеки ден…“

Бездомниците често имат проблем със самото настаняване в Приюта. За да ползват социалната услуга, законът казва, че трябва да подадат заявление по настоящ адрес. А мнозина изобщо нямат адрес. И тук се намесват хората от „Каритас“, които проявяват невероятна настойчивост да издирват роднини, близки… Да ги убеждават поне формално да дадат адрес за регистрация, който да се използва, за да получи техният близък или далечен роднина шанс за подслон.

За тези, които съвсем скоро са останали на улицата, съществува реална възможност да се върнат към социален начин на живот. Защото не са загубили навици – трудови, хигиенни, социални… Другите, които от години скитат под открито небе, предпочитат липсата на отговорности и задължения.

Тъкмо върху това се фокусира екипът: стремят се да изграждат у потребителите чувство за отговорност – първо към себе си като хора, после към средата, която обитават. Потребителите сами поддържат реда в стаите и помещенията, грижат се за приветливостта на мястото редом с екипа на Приюта. От една година в процеса е включено и кучето Айра. На външен вид е страховит ротвайлер, но Камен Кънчев твърди, че е абсолютно добра и любвеобилна. В момента четирима от най-трудните обитатели на Приюта се грижат изцяло за Айра – хранят я, разхождат я, почистват… Така са ангажирани и поемат отговорност за нещо, което е различно от това да се грижат само за себе си…

За две-три години дворът на бившето училище, където се намира „Добрият самарянин“, е превърнат в плодородна градина: зеленчуци, овощни дръвчета, дори няколко кошера с пчели. Трудовият терапевт и самите обитатели са превърнали мястото в източник на плодове и зеленчуци, които от градината отиват направо на масата в трапезарията.

Рисувачът на пейзажи и детето

Когато говори за обитателите на Приюта, Камен Кънчев казва „един господин“ или „една госпожа“.  И за да съхрани тайната на самоличността им, а вероятно и да уважи достойнството им. Та, един господин – алкохолик, с ампутирани крака, от зимните обитатели на Приюта – изведнъж се оказва много добър художник. Това става ясно, когато дете на човек от екипа проявява интерес към него. И така художникът изпълва десетки листове с индустриални пейзажи, туристически сюжети и ловни сцени с удивителни подробности и вещен свят… „Очаквам да се появи, когато застудее. Ще му предложа да направим изложба с рисунките му. За да видят хората, че и бездомниците имат мисли, чувства, емоции като всички нас“, обяснява Камен Кънчев. 

„Добрият самарянин“ се намира в стария индустриален квартал на Русе – Тракцията. Тук повечето жители са бедни, нерядко мизерстват. С появата на Приюта екипът на „Каритас“ се старае да помага и на съседите, да допринася за подобряване на средата в местната общност.

Почит пред Паметта на Епископа

„Amor Vincit Omnia – Любовта побеждава всичко“. Тази латинска сентенция е девиз на монсеньор Петко Христов. Ако не беше той и неговата визия да се помага на хората, „Каритас“ днес нямаше да я има в този й вид. Добър и деликатен, той оставяше човек сам да си прави изводи, сам да си оправи кривиците и да поеме в правия път.“ Разговаряме със Стефан Марков в дните на поклонение пред тленните останки на Никополския епископ, който напуска света на хората на 14 септември 2020 г. Познанството между двамата датира от далечната 1983 г., преди Петко Христов да поеме свещеническия път.

Повечето от управителите на центровете на „Каритас“ Русе, екипът, някои от потребителите дори, идват в Катедралния храм „Свети Павел от Кръста“, за да отдадат последна почит на своя покровител и вдъхновител.

„Монсеньорът имаше много голямо сърце. Той създаде първата  организация „Каритас“ в България, отвори пътя за нас. Той е кръстник на някои от услугите на организацията ни. Той даде името на Приюта за бездомни „Добрият самарянин“ и на Детския център „Том Сойер“ в Русе, в Белене на Центъра „Свети Викентий“. Епископите обикновено ги помнят по църквите, които са издигнали. А днес, тук, в България – по социалните услуги на „Каритас“.И това е нашата отговорност – да си спомняме. Защото всички сме тленни и всичко минава и заминава. Но трябва да помним онези хора, които задават жалони. А Монсеньор Петко Христов заслужава паметта и почитта заради всичко, което е направил.“

Детски център "Том Сойер"

Стефан Марков е обвързал живота си с „Каритас“ Русе. Изпълнителен директор е на организацията близо 30 години. „Сега вече не се занимавам директно със социална работа. Но по едно време познавах почти всички просяци из Русе – беше си работа като всяка друга. Беднотията беше голяма, просто нямаше никакви социални услуги. Ние от „Каритас“ Русе направихме първия дневен център в града през далечната 1998-а. Днес пазарът е голям“…

Всъщност „Добрият самарянин“ е само малка част от всички социални услуги, които „Каритас“ Русе предоставя в цяла Северна България. Организацията е доста видима в публичното пространство – и като самостоятелна гражданска организация, и като част от голямото семейство на Каритас Интернационалис. На сайта й, освен всичко друго, може да се намери изчерпателна информация как изразходва средствата, които получава. Защото дарителските кампании и призивите за спомоществователство имат един фокус: помощ за най-бедните и най-слабите. За да е по-силна обичта между човеците.

 Дневен център за деца с увреждания "Милосърдие" - Русе

Център за социална рехабилитация и интеграция за бездомни - Русе

Бележки:

*Ерготерапия

Осигурява възможност за максимална степен на самостоятелност и независимост на хора с различни физически, умствени или емоционални отклонения. Залага на развиване, възстановяване или промяна в техните всекидневни умения за самообслужване и трудова дейност. Отличителна особеност на ерготерапията е, че поставя клиента в центъра на терапевтичния процес.

**Имената на героите са променени.

 #регионалникореспонденти