Или как една гражданска организация се посвещава изцяло на опазването на костенурките в България

Костенурките са едни от най-популярните животни. Четем за тях в детските приказки и ги разпознаваме в първите детски книжки. Все по-рядко ги срещаме в природата и все по-често - затворени в градините или домовете на познати. Те са уязвими не само заради невъзможността да избягват бързо опасности, но и заради бавния темп на растеж и възпроизвеждане. Нужни са им 12-13 години, за да съзреят и да снесат първите си яйца. Но не всички яйца или люпила са оплодени и така шансовете за ново поколение намаляват още повече. След излюпването на малките, смъртността в първите години е много висока и едва четири от хиляда излюпени костенурки доживяват до зряла възраст, за да започнат на свой ред да се възпроизвеждат.

На ръба на изчезването

Костенурките са сред малкото живи наши съвременници, които са видели появата и залеза на динозаврите. Те са древни животни, развили през епохите успешни механизми за приспособяване към променящите се условия. С появата на човека на еволюционната сцена с бързи темпове започват да изчезват видове и днес те са най-застрашената  от изчезване група гръбначни животни. Според критериите на Световния съюз за защита на природата (IUCN) от съществуващите356 съвременни вида костенурки, 148 вида са категоризирани като уязвими, застрашени или критично застрашени (данните са за 2017 г.). 

В България се срещат два вида сухоземни костенурки – шипобедрена (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Testudo hermanni). Различават се трудно от неспециалисти, основно по формата на опашката. Не теория, те са разпространени в цялата страна, в районите под 1300-1400 м, но в действителност на много места са почти напълно унищожени или изключително редки.

Шипоопашата костенурка е разпространена на територията на цялата страна от морското равнище до около 1450 м.н.в. без Добруджа и високите полета и планини в западна България. Въпреки че географски се е срещала в целия този район, на много места е изключително рядка, например на североизток от линията Русе-Балчик и в Тракийската низина. Отделни екземпляри могат да се намерят случайно в Софийското поле и заобикалящите го планини, но те не са автохтонни, а са пренесени там от човека. Тези костенурки, пуснати в неподходящи за тях местообитания, са осъдени на бавна смърт от недохранване или измръзване през зимата. Шипоопашата костенурка най-често се среща в нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и ниски разредени гори. Най-висока е плътността на популациите в районите с храсти и разредени гори в нископланинския пояс в Южна България. Този вид е по тясно свързан с гората.

Шипобедрената костенурка е разпространена в цялата страна от морското равнище до 1300 м. н. в. с изключение на високите затворени полета в Западна България. Отсъства или е много рядка на северозапад от линията гр. Никопол – с. Главаци (Врачанско). По долината на р. Струма се среща на север до гр. Земен (много рядка в Кюстендилското поле). Поради интензивното земеделие днес почти не се среща в Тракийската низина. Отделни екземпляри могат да се намерят случайно в Софийското поле и заобикалящите го планини, но не са автохтонни.

Обсебен от костенурки

„Имам рядко генетично заболяване, което още няма научно обяснение“,шегува се Иво Иванчев от фондация "Геа Челониа” – единствената организация в България, отдадена изцяло на мисията по опазване на костенурките. „Заболяването ми е странна, необяснима и непородена от нищо конкретно любов към земноводните и влечугите” – добавя Иво. „От това заболяване страдат няколостотин души на планетата и аз се познавам с повечето от тях“. Така отговаря той на въпроса какво е провокирало любовта му към тези животни. Подобно на други любители на влечугите, от дете той носи вкъщи гущери, змии и костенурки, което накарало родителите му да му купят барабани (другата му страст) с надеждата да се отчужди от своето странно хоби. Той станал музикант, но с времето страстта му към опазване на костенурките се превърнала в негова втора професия. През 2007 година Иво основава фондация „Геа Челониа“ и създава Център за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки с мисията да опазва и популяризира костенурките в страната. Той се намира в Несебърското село Баня, само на 5 км. от брега на морето (Иракли). Към него се присъединява Ива Лаловска, с която днес освен екип са и семейство. През годините двучленният екип на гражданската организация е подпомаган в дейността си от много съмишленици, партниращи организации и учени с интерес към тези уникални животни.

Иво Иванчев

Дейности по изследване и консервация

Да те спасяват от любовта на хората

Много диви животни страдат от неправилно отношение и от целенасочени действия от страна на хората, водещи до унищожаването им.  Странно е, че едно от основните негативни въздействия върху костенурките е симпатията, която предизвикват у хората.Често, намирайки костенурка в дивата природа, човек изпитва желание да я прибере у дома, дори това да е в апартамент, далече от естествения и дом. Друг път я „спасява” за да не е самотна или изгубена, а най-честият случай е да я прибере далече от пътя, за да не бъде сгазена. 

Преди време жена от София намерила костенурка на пътя и я прибрала у дома, за да я „спаси“. След месец костенурката снесла няколко яйца и жената не знаела как е правилно да постъпи с тях. Предала костенурката и яйцата в центъра, след като прочела в Интернет, че една женска костенурка се нуждае от 13-14 години, за да достигне полово зряла възраст и да снесе своите 5 до 8 яйца, и че в най-добрия случай едва 4 на хиляда новоизлюпени костенурчета достигат на свой ред до полово зряла възраст… Това е един от малкото щастливи случаи. Често "спасените" костенурки линеят, изпадат в летаргия, разболяват се или умират, стават жертва на домашните любимци или на игрите на децата.

Все по-често можем да видим сухоземни костенурки в градини на ресторанти, частни дворове или домове. Когато след период на отглеждане в плен човек пуска костенурка отново на свобода, това обикновено са много неподходящи за тях места -  покрайнини на градове и вилни селища, паркове, близките планини. Малко хора знаят, че костенурките са силно привързани към местообитанията, в които са отраснали. Те предпочитат сравнително малки територии, които добре познават и в които избират най-подходящите убежища, източници на храна и вода, места за яйцеснасяне и зимуване. Възрастните костенурки, отделени от местообитанията им и освободени на непознати места, имат не повече от 40% шанс да оцелеят. А при малочислените видове животни, каквито са костенурките, смъртта на всеки индивид е заплаха за оцеляването на вида.

„В края на шейсетте и седемдесетте години сериозна заплаха за двата вида сухоземни костенурки е консумацията им. Днес тази практика е все по-рядко срещана, но износът на костенурки от страната ни е допринесъл чувствително за намаляването им. В някои райони все още има традиции на костенуркоядство, но усилията на природозащитните организации за ограничаването им все повече се увенчават с успех. Това е изключително важно, защото костенурките са силно опаразитени животни и консумацията им може да бъде опасна за хората. Особено опасно е пиенето на сурова кръв от костенурка, за което все още битува митът, че лекува тежки заболявания!” – разказва Иво.

Спасителен център за костенурки

.

Основната дейност на фондация „Геа Челониа” и в частност на спасителния център е да приема пострадали и болни костенурки, да ги лекува и да ги връща обратно в природата. Костенурки им изпращат хора и организации от цялата страна. „Приемът на костенурки стартира с тяхното събуждане от зимен сън и продължава до края на октомври. Получаваме сигнали за намерени костенурки от цялата страна. Това най-често са ранени костенурки, такива, попаднали в несвойствена за тях среда (например в градове или дворове), отглеждани като домашни любимци или незаконно излагани и търгувани. Приетият пациент преминава преглед за определяне на състоянието, обезпаразитяване, ако се налага, създаване на индивидуален картон и курс на лечение или рехабилитация. Някои костенурки пристигат в критично състояние и в зависимост от клиничната картина се пристъпва към незабавно лечение – от дезинфекция на повърхностни рани до спиране на кръвоизливи и имобилизиране на открити или закрити фрактури. Следват ежедневни грижи за животните в зависимост от вид, възраст, клинично състояние и други, почистване на загражденията и съдовете, зареждане на храна и вода“, разказва Иво. И допълва: „След възстановяване на пациента, той се транспортира до мястото, от което произхожда или максимално близо до него. Освен че поддържаме и разширяваме външните заграждения, всяка година се стремим да подобряваме базата. Сред тези дейности са подмяна на дървените огради на загражденията, които са амортизирани или изгнили, подмяна на скъсани предпазни мрежи, изграждане и преустройство на нови заграждения, създаване на подходящи условия за яйцеснасяне, изграждане на укрития за зимуване. През зимата от ежедневни грижи се нуждаят незимуващите костенурки, както и тези чужди видове, произхождащи от топли райони, които не хибернират. Те се нуждаят от отопление в помещението, в което ще пребивават през зимата, и свежа зелена храна“.

Ранена костенурка, предадена за лечение в Спасителния център

Опазване на вид на ръба на оцеляването

Освен със спасителната си дейност на костенурки, Фондацията се занимава също така с размножаване, отглеждане и повторно въвеждане на млади костенурки в природата в места с критично намалели популации. „Програмите за повторно въвеждане (реинтродукция) на млади костенурки в природата са с утвърден положителен дългосрочен ефект при редица застрашени видове, което в най-голяма степен важи в сферата на опазване на костенурките. Младите костенурки, които се реинтродуцират са излюпените и отгледани в центъра костенурки, а техни родители са приетите пациенти – ранените, конфискуваните от властите или предадените от граждани. За яйцеснасяне са създадени подходящи условия – повишения, наподобяващи хълмове с подходящи почвено-температурни параметри. В периода на яйцеснасяне женските костенурки се наблюдават ежедневно и непосредствено след снасяне гнездата се маркират. Повечето яйца се събират и поставят в инкубатори при определена температура и влажност с цел поддържането на оптимални условия и максимална излюпваемост. Новоизлюпените се преместват в отделни волиери с мрежи, осигуряващи защита от дребни гризачи, грабливи птици, котки и др. Там те се отглеждат до около тяхната трета година, когато се освобождават отново в природата. Счита се, че на тази възраст те са достигнали размер, при който най-уязвимия период от живота им е преминал и шансовете им за самостоятелно оцеляване са добри“, казва Иво.

Костенурки бебета, отглеждани от екипа на "Геа Челония"

Освен пряката си дейност, насочена към опазване на отделни индивиди, гражданската организация провежда и множество научни изследвания, които са ценни за практическото опазване на вида. Екипът провежда множество наблюдения и изследвания върху биологията и екологията на двата вида, които се срещат в България.

Да приобщиш повече хора към каузата си

Информационните дейности според Иво имат по-голям и дългосрочен резултат, дори от преките грижи за отделни пациенти. „Центърът за костенурки ежегодно се посещава от близо 1000 души, които в по-голямата си част са туристи, от които 40 % са чужденци. През годините от създаването си изградихме посетителска база. Тя разполага с експозиционна зала с информационни материали, оборудвана с аудио и видео техника и подходяща за различни мероприятия, стаи за гости, самостоятелно помещение за хранене и готвене. Създадохме различни по вид, обхват и продължителност туристически програми и пакети, подходящи за всички възрасти. Всяка година в периода юни – октомври организираме херпетологични обиколки по интересни маршрути, където нашите гости наблюдават в естествената им среда всички видове земноводни и влечуги, срещащи се по българското Черноморско крайбрежие. За децата, които са най-важният фактор за бъдещото оцеляване на костенурките, провеждаме зелени училища, образователни лагери, бригади и развлекателни мероприятия, свързани с костенурките и тяхното опазване. Така възпитаваме позитивно и правилно отношение към природата и животните.“

Посещение на деца в Спасителния център

Питаме Иво кое е най-важното, което иска да сподели с хората, а той отговаря: „Най-важно е хората да знаят какво да правят, когато намерят костенурка, за да не й навредят, вместо да помогнат“. И ето – споделяме с вас, насоките на експертите:

• Ако видите костенурка извън населено място да пресича пътното платно или е в непосредствена близост до него, убедете се, че е в добро състояние и няма следи от травми и наранявания. Костенурките обитават даден район и често пресичат опасни участъци, каквито са пътищата, за да стигнат от едно място на друго в неговите предели. Правилния подход при подобна ситуация е да преместите костенурката извън пътя, в посоката, в която е тръгнала на достатъчно разстояние, за да предотвратите риска от сгазване. Най-доброто за животното е то да бъде оставено в своята естествена среда.
• Ако намерената костенурка е ранена, свържете се незабавно с нас (Иво Иванчев 0886913916 и Ива Лаловска 0882518566).

Ранена костенурка, предадена за лечение в Спасителния център

Ако и вие харесвате и подкрепяте дейността им, можете да научите повече на уебсайта им: https://geachelonia.org  или на Фейсбук страницата им: https://www.facebook.com/TortoiseCentreBG, а ако обичате костенурките, можете да се присъедините към групата:  https://www.facebook.com/groups/savetortoises .

Излекувана костенурка

Снимки: Фондация "Геа Челония"

#регионалникореспонденти