Прилепите – невидими помощници

От най-дълбока древност прилепите са вълнували хората. Те ги свързвали със света на мрака, с демоните и задгробния живот. Този напълно незаслужен имидж и до ден днешен тегне над едни от най-симпатичните и полезни за нас– животни. Той се явява и основен проблем за опазването им. Затова учени и природозащитници отделят сериозно внимание и енергия за „оневиняването“ на прилепите,  които често биват избивани именно заради предразсъдъците на хората.

В България малка група „прилепари“ или, както е правилно да се казва, хироптеролози, са отдали голяма част от времето си да проучват, изследват и популяризират знанието за прилепите, за да може от една страна да бъдат предприети адекватни мерки за възстановяването на популациите им, а от друга да накарат самите хора да ги „обикнат“ и да допринесат за опазването им.

Такива са например експертите от гражданската организация „Зелени Балкани“ и от неформалната група Център за изследване и защита на прилепите към Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (БАН).

„Изследването на прилепите е наистина вълнуващо. За разлика от птиците и другите животни, те рядко могат да бъдат наблюдавани пряко. За изследването им през нощта се използват специални ултразвукови детектори, които преобразуват техните ултразвуци в такива, доловими за човешкия слух. За издирване на убежищата им е необходимо да се спускаш в пещери и пропасти или да обхождаш изоставени къщи, да оглеждаш мостове, да издирваш всички потайни места, където те могат да живеят“, разказва Станимира Делева от Центъра за изследване и защита на прилепите. Станимира е спелеолог – човек, който изучава пещерите. Тя е организирала експедиции за проучване на прилепите в Коста Рика и Борнео, работи по екологичните ползи от прилепите и проучва значението на прилепното гуано за тропичните гори. Когато е в България, Станимира, заедно с колегите си, работи по националния мониторинг – всяка година провежда наблюдения на най-значимите за прилепите обекти. Запалва се за прилепите като доброволец в Зелени Балкани.

.

В същата организация работи и Елена Стоева, която определя като основен свой приоритет, свързан с прилепите, промяната на обществените нагласи към тях. С помощта на медиите и колегите си тя се опитва да развенчае митовете, свързани с прилепите.

„Хората знаят малко за прилепите“, разказва ни Елена Стоева от екипа на Зелени Балкани“. „Прилепите са бозайници, което означава, че раждат живи своите малки и ги хранят с мляко, а телата им са покрити с козина. Противно на общоприетото мнение, те не са гризачи, въпреки че външно приличат на такива и някои хора ги наричат “летящи мишки“. Прилепите обаче нямат нищо общо с гризачите. За разлика то тях, те не живеят в нашите домове, не търсят близостта ни и не търсят храната ни, не живеят в канализациите, не отглеждат много малки и много пъти в годината. Те са животни с наистина уникална биология, което ги прави толкова интересни, уязвими и защитени. Фактът, че са единствените бозайници, които могат да се ориентират при пълен мрак с помощта на ултразвук, ги е направил една наистина процъфтяваща група. Обикновено хората смятат, че има един или няколко вида прилепи. Малцина знаят, че в света има близо 1400 вида прилепи. Тоест близо една четвърт от всички бозайници в света са именно прилепи.“

Друга разпространена заблуда, свързана с прилепите, е че те са слепи.

„Прилепите имат зрение, което не отстъпва на човешкото. Те не различават цветовете, но, особено в полумрак, виждат не по-лошо, а в някои случаи и по-добре от хората“, разказва Елена. “Прилепите имат уникалната способност и екологичното предимство да се ориентират чрез звуци и чрез ултразвуци, които ние, хората, не чуваме. Те летят през нощта не защото светлината им пречи или че нещо ще им навреди, както много хора мислят, а просто защото през нощта нямат никакви врагове и тогава цялата им храна (насекоми в нашите географски ширини), остава изцяло за тях.“.

Със сложния „биосонар“ на прилепите се занимава Антония Хубанчева – докторант в в катедрата по сензорна екология на Института Макс Планк. „Всъщност прилепите са едни от най-шумните създания на сушата. Звуците, които издават, са  почти със силата на пневматичен чук, разбиващ асфалта на улицата пред вашия прозорец“. Изключително енергоемък е и активният полет на прилепите, което е причина за техния огромен апетит и факта, че унищожават огромни количества насекоми.

Биологичната роля на прилепите като естествен регулатор на насекомите, много от които са вредители в селското и горското стопанство, е уникална. Те са на практика единствените бозайници, които имат способността да се ориентират при пълен мрак, така че редица нощно-активни насекоми, които причиняват щети на стопанството, не могат да бъдат регулирани, ако не съществуват прилепите. Според някои проучвания тази екологичната функция на прилепите в САЩ се оценява на 50 милиарда долара годишно. Реалната полза от тях вероятно  е много по-голяма, тъй като не е възможно да остойностим всички ползи от тях.

Антония Хубанчева разказва: „В нашите географски ширини най-важното, с което прилепите допринасят за икономиката, е тяхната неуморна работа по регулиране на числеността на насекомите в дивата природа. В България не се срещат плодоядни прилепи или такива, които пият нектар, но те също са важни за икономиката. Без прилепите по света не би имало внос на продукти като банани, кафе, текила.  Не мога да подчертая достатъчно значението на прилепите за биоразнообразието у нас и на земята, ролята им за оцеляването на човечеството въобще. В момента се намираме в шестото масово измиране на планетата. Предното е това, което е унищожило 60% от живота на земята, включително е довело до изчезването на голяма част от динозаврите, които не са птици. За съжаление ние не говорим достатъчно за загубата на биоразнообразие. От това не просто зависи икономиката на България, зависи оцеляването на човечеството. Прилепите като част от биологичното разнообразие са един от стълбовете, които „подпират“ живота на земята. Всеки стълб е животински вид – колкото повече стълбове имаме, толкова по стабилен е животът на земята. Нека не звучи апокалиптично, но биологичното разнообразие на земята е в колапс. Не можем да си позволим да изгубим нито един вид прилеп или друго животно и трябва да спрем да мислим само за икономическите ползи от дадени видове“.

Още за прилепите ни разказва и Стоян Горанов – докторант в Тракийския университет, сътрудник в дейностите за опазване на прилепите на Националния природонаучен музей при БАН.

„Повечето от нас свързват прилепите с пещерите. Въпреки че не всички видове обитават пещери, те са едно от техните най-значими местообитания като убежища, места за презимуване или размножаване. Т. нар. пещерни видове прилепи се срещат в пещерите през цялата година и обикновено са тясно свързани с карстовите райони. Други видове (в България са поне 11) прекарват различни периоди от живота си в пещерите. Там прилепите често образуват големи струпвания – прилепни колонии – които са впечатлявали човека и са го карали да свързва прилепите именно и основно с пещерите. Числеността на прилепите в една пещера понякога достига над 100 хиляди. Затова пещерите са от критично значение за опазването на прилепите.

С хибернацията вероятно е свързано и друго уникално качество на прилепите – дългият им живот. По тази тема работи Ния Тошкова от Националния природонаучен музей. „Най-старият” прилеп, чиято възраст е установена от човека, е уловен в Русия. За него със сигурност се знае, че е на възраст над 41г.! Учените твърдят, че прилепите живеят 9,8 пъти по-дълго, отколкото е нормално за бозайници с техните размери. По принцип животните с по-малки размери на тялото имат и по-малка продължителност на живота, докато за над 22 вида прилепа е доказано, че живеят над 20 години , а за 6 вида – че живеят над 30 години. Това е своеобразен рекорд, който учените не могат да обяснят.“

Ния проучва генетичните причини за дълголетието на прилепите, както и темата за това как климатичните промени влияят на техните популациите. „Проучвайки как изменящият се климат променя начина на живот, хранителната база и поведението на прилепите, ние можем да предприемем по-адекватни мерки за опазването им“, споделя Ния.

Ния работи в тясно партньорство със своята колежка и приятелка Виолета Желязкова. Тя от своя страна се занимава с едно от най-опасните заболявания при прилепите – така наречения „синдром на белия нос“, който причини смъртта на милиони прилепи в Америка. „Открихме гъбичката причинител на синдрома и в България”, разказва Виолета. „За щастие, прилепите тук са развили устойчивост към нея и тя не предизвиква масова смъртност, както в Америка. Все пак е важно да я изследваме. Това научно знание е от изключително значение за опазването както на самите прилепи, така и за човешкото общество”, разказва Виолета.

Прилепите са едни от най-уязвимите и застрашени животни на планетата. Това е и причината всички видове да са включени в Закона за биологичното разнообразие като защитени.

„Основната заплаха за прилепите в днешно време е унищожаването на естествените им местообитания. Увеличаването на населението в световен мащаб, промяната в начина на живот води до огромен антропогенен натиск върху природата. Изчезват старите гори, влажните зони, откритите необработваеми пространства и другите местообитания, където прилепите се хранят и живеят. Пещерите се благоустрояват или се посещават безразборно, което прогонва прилепите. По тази причина в световен мащаб се наблюдава тенденция за намаляване на числеността на видовете или тяхното изчезване. Друга важна причини за намаляването на прилепите е неправилното стопанисване на горите – изсичането на старите гори и премахването на стари хралупести дървета, които служат за убежища на прилепите. Сериозна заплаха е неконтролируемото използване на пестициди за борба с вредителите в селското стопанство. Много от тези вредители са храна за прилепите и отровите причиняват смъртта им изчезването и намаляването на обичайната им храна.“, разказва Елена Стоева.

Хората често навреждат на прилепите просто поради липса на информация – особено през периоди на хибернация и отглеждане на малките, когато са най-уязвими.

„Една от характерните особености на прилепите е способността им да изпадат в състояние на летаргия (хибернация). Това се случва в нашите географски ширини, където през зимния период няма насекоми. Прилепите изпадат в „зимен сън“ в колонии или поединично, в подходящи зимни убежища, които трябва да са влажни и хладни, но не мразовити – температурата не трябва да пада под нулата. Обикновено популациите на много видове прилепи от даден географски район се концентрират в няколко зимни убежища, където също са твърде уязвими. Излизането от състояние на хибернация е бавен процес, изискващ значителен разход на енергия, а още по-голям е той, когато това става в резултат на безпокойство. Честото безпокойство на зимуващите колонии води до масова смъртност, поради изтощаване на хранителните им запаси, нужни за оцеляването до края на зимата. През размножителния период прилепите майки ловуват насекоми, като през това време оставят малките в така наречените „детски градини“. Малките прилепчета са голи и слепи, напълно безпомощни без своите родители. Ако хората влизат в пещерите пред този период, възрастните се разлитат, малките могат да паднат на земята и да умрат. Тъй като прилепите имат едно единствено малко в годината, това е много сериозен проблем“, разказва Елена.

Ето защо „прилепарите“ в България полагат много усилия да бъдат съхранени важните за опазването на прилепите пещери.

„Има много неща, които можем да направим – да намалим безпокойството в пещерите, да не гоним прилепите и да не ги убиваме – но най важното е да поддържаме дивите местообитания. В България имаме прекрасна, все още запазена дива природа. Националните паркове, Черноморието, всички резервати – тези места трябва да бъдат неприкосновени. Това да се унищожават диви местообитания е едно от най големите престъпления срещу българите, които могат да бъдат извършени в момента. Ние трябва да предпазим местообитанията от пресата на цивилизацията и урбанизацията която настъпва към тях“, казва Хубанчева.

Освен с изучаване на прилепите, гражданските организации и експертите, работещи за опазването им, се опитват да допринесат и за спасяването и лечението на бедстващи индивиди.

„Много видове прилепи живеят и в градовете и са истински наши „диви съседи”, разказва Елена. Те обитават фугите на панелните блокове, пукнатини в сгради, пространства под керемиди. Един от проблемите, свързани с прилепите в градовете, е санирането на сградите. „От гражданските организации се опитваме да консултираме хората, за да не умират прилепи при санирането. Приемаме и прилепи  в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Отскоро функционира и група, която е част от международната организация Bat World Sanctuary. Важно е хората да знаят, че ако прилеп попадне в дома им, това не е опасно за тях. Прилепите нямат причина да влизат в домовете ни. Те се хранят с живи насекоми, които ловуват навън. В домовете ни попадат случайно и ние просто трябва да им помогнем да ги напуснат.”


Работата на „прилепарите” често  е доста трудна –  в студ, кални и опасни пещери, при екстремни или трудни теренни условия. Те често отдават на своята работа и страстта си по прилепите почти цялото си лично време. Какво ги мотивира да го правят ни разказва Антония.

„Отговорите, които ни дава науката, са просто безценни. Не за нас, учените, а за цялото общество. Ние просто сме длъжни да разберем повече за заобикалящия ни свят, защото той е изпълнен с чудеса, чудеса, които ние не разбираме напълно. Готови сме, без да разбираме напълно какво представлява околната среда, да “режем” от нея и да губим местообитанията, съществували милиони години. На много хора може да се струва безсмислена моята работа, например изследванията за това как един скакалец взема решения или как  жертвата се пази от хищника, но това ще ни помогне да разберем как функционират екосистемите – как функционира нашият дом…, за да можем да  го опазваме”.