В защита на безгласните

В света всичко е баланс, най-вече природата. Трябва да я уважаваме, за да ни уважава и тя. За жалост, животните често са малтретирани, убивани за нужди извън оцеляването, захвърляни и пренебрегвани. България е „горд“ представител на страните с лошо отношение и към дивите, и към питомните животни. Неслучайно стратегия за защита и развитие няма, зоополицията е просто дума в документацията, а персоналното възприемане за ролята на животното е често потресаващо. Примери има много – от нередки случаи на насилие и умъртвяване на домашни или бездомни кучета и котки, през липсата на регламентирани правила за транспорта им, ужасните условия в зоопарковете, до факта, че дори в големите областни градове липсват приюти или ако има, те са недостатъчни или също са в окаяно състояние.

За щастие, има организации на международно и национално ниво, работещи за по-добър живот на дивите и безстопанствените животни. Такава е фондация ЧЕТИРИ ЛАПИ, основана през 1988 г. във Виена от Хели Дунглер и привърженици на идеята. Към днешна дата организацията има седалища в Австралия, Австрия, Белгия, България, Германия, Косово, Нидерландия, Швейцария, Южна Африка, Тайланд, Украйна, Великобритания, САЩ и Виетнам, а в 11 страни са създадени паркове за спасени животни.

В България екипът се състои от 55 души, а директор е д-р Венцеслава Тасева.

„Ние сме най-разпознаваемата организация за хуманно отношение към животните в страната. За нас това е изключителна гордост, защото считам, че подобен авторитет спомага за постигане на все по-голям ефект. Екипът ни се състои от невероятни професионалисти – ветеринари (самата аз съм ветеринар), психолози, които работят с деца с проблеми, социални антрополози, икономисти, ПР, социолози, IT специалисти, маркетинг и други. Това, което ни обединява, е, че каузата ни не е просто дума, а начин на живот. Нашият стремеж е за свят, в който хората се отнасят към животните със съпричастност, уважение и разбиране. Стремим се към постигане на дълготрайни и устойчиви резултати“, коментира д-р Тасева.

Организацията си сътрудничи успешно с български общини, с компетентните министерства, с Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с други местни и чуждестранни организации със сходна дейност, с доброволци, които подават сигнали, за да се обхванат всички заинтересовани страни. Работи и пряко с деца, защото отношението се придобива още от ранна възраст. ЧЕТИРИ ЛАПИ има качени и образователни филмчета в платформата „Уча се“, които обясняват на най-малките как трябва да се отнасят към питомните, дивите и бездомните животни. Фондацията има и своите посланици в лицето на музиканти, артисти, писатели, художници, спортисти.

Поради международния си опит организацията прави и законодателни предложения за подобряване на хуманното отношение към животните, както и за промени в наредбите за увеличаване на наказателната отговорност и санкции за убийство, агресия или други нарушения срещу животно.

„Това, което трябва да се случи и при нас, е да се обучат компетентни органи, които не само да следят за нарушения, но и да разбират естеството на проблема и смисъла на осъществяването на контрол в това направление. Подкрепяме всякакви мерки, които държавата би поела, за засилване на тези форми на контрол, но да се осъществява от компетентни хора, а не формално да извършват дейността си. Освен това трябва да са достатъчно много, за да има ефективност от работата им“, допълва Венцеслава Тасева.

Основните направления, по които организацията работи, са борба с насилието над животни; помощ за бездомни животни; домашни любимци; диви животни; селскостопански животни; помощ при бедствия. Ще разгледаме най-сложните казуси:

Незаконна онлайн търговия на кучета

Става дума предимно за породисти кученца на черния пазар, който в ЕС е на стойност близо 1,5 млрд. евро годишно – проблем, който дори Европейската комисия е признала за сериозен. Почти 2,4 милиона кучета се търгуват всяка година в европейските сайтове за класифицирани обяви. Палетата често се продават отбити твърде рано от майките си (под 8 седмична възраст), което създава сериозни рискове както за социалната им адаптация и психическото им развитие, така и за техния имунитет и физическо здраве. Често се продават без ветеринарен паспорт, микрочип, нужните задължителни ваксини, преглед от специалист и с неизвестно количество паразити и заболявания, в резултат на което често се разболяват и умират, вече при новите си собственици, а от продавача няма и следа.

„От тази търговия страдат както купувачите, така и самите животни. Нарушава се и законодателството, тъй като ваксината срещу бяс при кучетата, например, е задължителна. Домашните кучета трябва да се идентифицират с микрочип и паспорт, да се придобиват само от законно регистрирани развъдници, които се водят на отчет при БАБХ, и т.н. Проблемите са много.
Ние извършваме проучвания от типа „Таен клиент“. Наемаме детективски агенции, работим върху конкретни казуси и обяви, издаваме ръководства за собствениците и купувачите, правим образователни видеа за отговорна грижа за животните, изпращаме сигнали до институциите, издаваме доклади, становища, експертни мнения, снимаме видеа, правим подкасти, ангажираме водещи адвокати да анализират правната страна на въпроса, даваме интервюта в медиите, публикуваме постове по темата в социалните мрежи, провеждаме кампании за повишаване на общественото внимание от типа на двугодишната кампания Cute -> Quick -> Sick (Малко -> Бързо -> Болно), която стартира през този месец. Лобираме, ангажираме общественото мнение, работим с институции и много други“, обяснява Тихомир Димитров – отговорник на направление „Програми“ в организацията

ЧЕТИРИ ЛАПИ има изготвена методология за повишаване на прозрачността в онлайн търговията с кученца, по-известна като „Моделното решение“. С помощта на специален софтуер (VeriPet) се дава възможност на сайтовете за класифицирани обяви да извършват проверка на идентификацията на предложеното за продажба куче чрез неговия микрочип и чрез официалните регистри на законните развъдници в страната, поддържани от БАБХ и системата VetIs, използвана от ветеринарните лекари, които издават паспорти на домашните кучета и им поставят микрочипове. Подобен модел вече е реализиран успешно в други държави, като Ирландия. Съвсем скоро предстои въвеждането на „Моделното решение“ и в Швейцария.

„Българските власти стават все по-отворени към подобно решение, в разговори сме и с ръководствата на водещи сайтове за класифицирани обяви. Накратко, ако продавачът не може да верифицира номера на микрочипа на животното, което предлага, той няма да има възможност да публикува обява. Това е само един от многото конкретни резултати, към които се стремим по тази тема. Стремим се и към повишаване на отчетността, прозрачността и контрола върху онлайн търговията с кученца, както и върху мотивирането, информирането и обучаването на гражданите как да бъдат по-отговорни стопани“, уточнява Тихомир.

Лошите условия на транспорт на животни

Животните се транспортират с часове, дни и понякога седмици при ужасни условия, в трюмовете на кораби и в тесни товарни фургони на камиони, наблъскани едно върху друго, без достъп до вода в летните жеги, без защита срещу атмосферните условия. Подложени са на жестоки методи при товарене и разтоварване (подтиквани с електрошокови палки). Съществуват и много други проблеми с транспорта, като превозването на малки, неотбити телета, например, неподходящите за физиологията на вида водо-поилки, липсата на ветеринарен специалист, дългите часове на транспорт без прекъсване, превишената скорост. Има случаи на изпотъпквания, счупвания, наранявания, промушвания с рог и много други травми по време на транспорта. Някои животни не достигат до финалната си дестинация живи. А ако оцелеят, то последната им спирка обикновено е кланицата. Единствената друга причина да се транспортират живи животни е с цел разплод. Затова от организацията извършват теренни проучвания, правят снимки, видеа и доклади, подават сигнали до институциите, лобират на местно и европейско равнище, организират срещи с евродепутати от анкетни комисии, работят с българските власти, информират широката общественост, провеждат различни по вид и обхват акции, проекти и кампании.

„При всички случаи се стремим към забрана на износа на живи животни към страни  извън ЕС. Въпреки че европейските правила за транспорта са остарели и се нуждаят от ревизия и промяна, на територията на ЕС все пак има Регламент, който донякъде успява да предотврати някои проблеми. Извън ЕС животните са оставени изцяло на милостта на търговците и превозвачите, при различни правила и норми за контрол, без общуване между институциите в отделните държави, без възможност за проследяване и съгласуване. Настояваме и да се забрани транспортирането на живи животни по море, тъй като няма хуманна форма на морски транспорт – всички тези транспорти са прекалено продължителни, мъчителни и излишно жестоки за превозваните селскостопански животни. На мнение сме, че вместо да се измъчват живи същества при транспорт на дълги разстояния, през който те изпитват невероятни страдания, с единствената цел клане или разплод на финалната дестинация, по-хуманно би било да се транспортира генетичен материал и готова продукция (храна от животински произход), които задоволяват същите потребности, от гледна точка на пазара. Искаме също ограничаване на транспорта на прекалено млади, неотбити животни, повече обмен на информация между институциите, повече контрол върху превозвачите и по-високи санкции за нарушителите. Искаме и промени в остарелите норми на Европейското законодателство, в онази му част, която недостатъчно защитава благоденствието на животните по време на транспорт“, казват от екипа.

Против добива на кожи от норки

Не само в България, но и навсякъде по света, където норковъдството съществува, норките се отглеждат в тесни клетки, прекарват целия си живот в плен, при неестествени за вида си условия, с единствената цел да бъдат убити по особено мъчителен начин. Месото им не се яде и производството е предназначено изцяло за модната индустрия. Това създава купища затруднения, свързани с биологичния отпадък след убийството им, с изхранването им, докато са живи, с предаването на заболявания между самите норки и между животните и хората (редица зоонози, в това число и Covid-19), с мутирането на вирусните щамове при норките, преди да се предадат обратно на хората, с бягството на норки в защитени диви местности, където влизат в конфликт с местната флора и фауна и застрашават биологичното разнообразие като инвазивен вид. С вредите, нанесени върху местните риболовни и животновъдни стопанства, но не на последно място и с високата цена, която държавата и обществото трябва да платят, за да се справят с изваждането на подобен инвазивен вид от дивата природа, както и с високите глоби, които застрашават страните членки на ЕС, ако допуснат такъв проблем и не могат да се справят с разрешаването му.

„Става дума за една неетична, морално остаряла и абсолютно ненужна жестокост. И всичко това в името на човешката суета… Неслучайно както цели държави с традиции в модата, като Франция и Италия, така и могъщи световни търговски брандове, като Dolce & Gabanna, вече се отказват окончателно от подобно зверство. Тенденциите и нагласите в обществото се менят, мени се търсенето на потребителите, менят се и политиките на производителите, за да отговорят на еволюиралите нагласи на своите клиенти. Менят се и политиките на самите държави, за да удовлетворят промяната в общественото мнение. В България съвсем скоро Министерството на околната среда и водите забрани вноса и размножаването на вида американска норка (neovison vison), а на европейско равнище се подготвят инициативи, които целят забраната не само на производството, но и на вноса и търговията с ценни кожи в целия ЕС“, коментира Тихомир Димитров.

Държави, които са въвели забрана за ферми за дране на кожа, са Великобритания, Австрия, Нидерландия, Хърватия, Северна Македония, Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина, Естония, Италия, Ирландия, Франция, Словакия, Белгия, Чехия, Люксембург, Норвегия.

Грижа за бездомните

Фондацията разполага с три клиники – една стационарна на територията на Банкя и две мобилни, които работят с повечето български общини. Главната им цел е кастрация, обезпаразитяване и ваксинация на бездомни кучета и котки. Нерядко се налага и лечение.

„Нужно е да се контролира популацията на бездомните животни, а тя расте, защото хората не кастрират животните си. Това води до нежелано поколение, което по-често свършва на улицата. Друга честа причина да се хвърлят животни е някое заболяване, най-вече кожно, което нито е заразно, нито е трудно за лечение. Що се касае случаите на агресия, които водят животното при нас с травми, не мога да кажа дали те намаляват, или се увеличават, тъй като не се води статистика. Наскоро разговарях със зоополицай, който ми сподели, че причината голяма част от случаите на насилие да остават неразследвани е, че хората не подават сигнали. А свидетелските показания са изключително важни, тъй като те насочват към предполагаемия извършител, който да си понесе последствията. Дори ние много често получаваме сигнали от хора, които казват, че са видели нещо нередно, но категорично отказват да съдействат допълнително, защото става въпрос за техен съсед или човек, с когото не желаят конфронтация. Случвало се е и другото - да ни водят улични котки за кастрация, а вътре в тях да откриваме стари сачми от въздушна пушка“, споделя Маргарита Чанкова – отдел „Грижа за бездомните животни“.

Най-важният проект към направлението е „Обществена ангажираност“, в чиято основа лежи идеята обществото да осъзнае, че именно домашните животни са главната причина да се появяват толкова бездомничета и от нас зависи промяната. Тук важна роля имат зоодоброволците, защото никой не познава локалния контекст по-добре от местните.

Процесът на кастрация включва изготвянето на график за залавяне на улични животни, заедно с дадената община. Ловните екипи посещават населените места, залавят животните, връщат ги в мобилната клиника и се погрижват за тях, след което отново ги връщат в хабитата им, тъй като клиниката няма функцията на приют и в нея остават само наистина тежките случаи. Гражданите също могат да поемат инициатива и да заведат животни за кастрация. В Банкя ежедневно минават около 20 човека. Работят и с шест клиники в столицата, за които всяка година над 1000 граждани получават талони за безплатна кастрация на котки.

Парк за мечки Белица

През 1999 г. фондация „Бриджит Бардо“, фондация „ЧЕТИРИ ЛАПИ“ и Министерството на околната среда и водите започват да търсят решение за проблемите с танцуващите мечки. Стига се до забраняване на мечкадарството със закон. По това време в България има 28 официално регистрирани танцуващи мечки. Така се създава място, според изискванията на вида, където те да бъдат регистрирани. Първата фаза започва през 2000 г. и включва обособяването на 10 дка, където са настанени три мечки. Възникват много въпроси и разединения в обществото, но нещата бързо се подобряват и работата продължава. Паркът се разширява на 120 дка, 100 от които са за животните, а през 2004-а е официалното му отваряне. Последните три български танцуващи мечки са спасени през 2007 г.

„Мисията на парка е не само да спасява танцуващите мечки и тези, отглеждани в лоши условия в зоопарковете или в частни домове, но е и образователна. По всякакъв начин обясняваме на посетителите си защо не трябва да има танцуващи мечки. Защо този брутален начин на дресиране не е подходящ. Стигнахме до момента, в който те не се възприемат както в миналото, което е и най-голямата ни победа“, споделя директорът на парка в Белица Димитър Иванов.

През 2008 г. започват да работят в Сърбия и спасяват последните три танцуващи мечки. През 2010 г. имат случай в България, в който мече е отгледано в хотел като домашен любимец. РИОСВ го конфискува и настанява в Белица. Следват преговори със зоологическите градини. Приютени са мечки от зоопарка в Пловдив и Русе. По-късно спасяват две мечки в Албания, едната от които е държана от собственика си като куче на каишка, а другата е последната танцуваща в страната. С това мечкадарството на Балканите и в ЕС е прекратено. Спасяват още мечка от Хърватия, гледана в лоши условия в зоологическа градина, мечката Веско от Софийския зоопарк, Теди от Македония, отглеждана в клетката за пауна. Екипът по спасяване и транспортиране участва още в голяма акция в Косово, в Украйна, при конфискация и превоз на лъвове от България.

Към днешна дата в парка има 19 мечки. Всекидневно те се обгрижват, което включва хранене до три пъти дневно. Диетата е като тази в естествена среда – 80% вегетарианска и 20% месо, а по-точно: плодове и зеленчуци според сезона, орехи, яйца, риба, пилешко месо. На всяка мечка се прави индивидуална оценка дали не е надебеляла и преяла и ако се наложи, се взимат мерки за подобряване на диетата ѝ.

Прави се следово обогатяване чрез създаване на специфични ситуации, които да разнообразяват всекидневието им, да им дават право на избор и донякъде сами да си набавят храна  чрез слагането ѝ на по-трудно достъпни места, криенето ѝ или пресъздаване на случка от дивата среда. Това подобрява поведенческото им състояние, защото всички идващи мечки имат поведенчески или физически проблеми.

Паркът е разделен на седем заграждения, в които се отглеждат различен брой групи, тъй като мечките са самостоятелни животни, приятелствата между тях са доста редки и се работи в посока намаляване на конкуренцията. Фондацията води и политика на неразмножаване на животни, отгледани на затворено, защото ако се роди ново поколение на затворено, ще трябва да живее до край по този начин.

Не на последно място, им се извършват медицински прегледи, включително и годишен, по възможност без упояване, а с позитивно насърчаване. Преглеждат се зъбите, взимат се кръвни проби, ултразвук и рентген. Ако има подозрение за по-сериозни проблеми, се извършва и компютърна томография.

„Екипът ни се състои от шестима гледачи, един управител и четирима човека, занимаващи се с посетителите. Провеждат се много курсове и вътрешни самообучения, тъй като в България няма специалност за гледане на диви животни. За да работиш подобно нещо, трябва на първо място да си човек, на когото може да се разчита, защото работим с опасни животни и трябва да можем да си имаме доверие един на друг. Любознателност, добро отношение към животните и желание да си край тях“, допълва Димитър Иванов.

Досега в парка няма нито един случай на пострадал от мечка. Отношенията между човек и диво животно са изключително внимателни и с уважение към средата на всеки. Посетителите могат да се насладят на величието им и да разберат повече за тях от април до октомври. През останалото време мечките се отдават на зимен сън.