Фондация АРТОН България реализира единствената у нас програма за арт терапия на онкоболни деца

Една щуротия, както я нарича нейната „откривателка", преди 12 години даде старт на единствената у нас програма за арт терапия на онкоболни деца. Инициативата се реализира в трите детски клиники в София, Варна и Пловдив, където психолози, художници и музиканти всяка седмица влизат в най-важния час за болните малчугани – часът на усмивките, творчеството и споделеното приятелство  – в който забравяш болничните стаи. Зад тази безценна програма стои варненската фондация „АРТОН България“ и нейният създател и изпълнителен директор Светлана Чивгънова.

През далечната 2009 г. клиничният психолог Светлана Чивгънова се оказала пред почти непосилната задача да стигне до душата, сърцето и ума на тежкоболно малко момченце. След продължително лечение от онкологично заболяване, седемгодишното дете трябвало да остане в изолирана болнична среда и постепенно се затворило в себе си, отказвало да говори и да се храни.

Нещата станали критични, когато момченцето спряло да общува дори с майка си и изобщо не съдействало на лекарите. „Той беше малък, виждаше слънцето през прозореца и не разбираше защо не може да играе с другите деца навън“, спомня си Светлана Чивгънова. Медицинският екип, разтревожен за състоянието на малчугана, обсъждал включването на ново лечение.

Като последен опит да го извади от тежката депресия, онкопсихоложката измислила една „щуротия" – вкарала в стаята на болното момченце количка с огромни скицници и шарени материали за рисуване. „Той не ми обърна внимание, но аз седнах до него и започнах да рисувам, подмятах пред очите му огромни цветни флумастри, плесках по листа с пръсти. На следващия ден момченцето продължи да мълчи, но взе един пастел и започна да си рисува в ъгъла на скицника. Така направих пробива. След това лека-полека започна да говори и да се храни, след месец вече беше възвърнал духа си, а ние с медицинския екип разбрахме, че моята щуротия е извадила детето от депресията. Затова решихме да използваме този метод и в бъдеще. И така започна всичко", припомня си началото Светлана Чивгънова.

Светлана Чивгънова, създател и изпълнителен директор на АРТОНБългария

Това се случва във варненската клиника по детска хематология и онкология в Университетска болница „Св. Марина“, където Чивгънова е работила.  Момченцето вече е млад мъж и сега не рисува, но все още помни онзи скицник, който го е върнал към живот.

Така една щуротия с цветни пастели поставя началото на истинска терапевтична програма за онкоболни деца. Първоначално болничните сесии по арт и музикотерапия се провеждат само в клиниката във Варна. А резултатите са безспорни – със занимания по музика, рисуване и приложни изкуства децата по-лесно преодоляват депресията и страха и се възстановяват по-бързо от тежкото заболяване.

Няколко години по-късно арт терапията се е наложила като задължително паралелно лечение за децата и отношението на семействата е толкова възторжено, че се налага разширяване на програмата и в останалите детски онкоклиники в страната – тези в София и Пловдив. „Работата ни и необходимостта от създаването на някаква структура и организация доведе до учредяването на Фондация АРТОН през 2013 г. На следващата година програмата за арттерапия беше въведена и в детските болници в София и Пловдив“, казва изпълнителният директор на фондацията.

През следващите години програма „АРТОН“ ангажира болните деца с различни творчески сесии. За тази цел са назначени художници, приложници и музиканти, които преминават задължително обучение и непрекъснато работят с клиничен психолог. По принцип творците водят арт сесиите с малките пациенти в група, но правят и индивидуални занимания в болничната стая, когато детето е в по-тежко състояние. Арт сесиите са обособени в областите „Музика“, „Декорация и пластика“ и „Изобразително изкуство“.

През изминалите години фондация АРТОН успя да промени и нагласите в медицинската общност, така че психологичната подкрепа за децата с рак да се разширява. Днес програмата по арт терапия подкрепя малките пациенти така, както това се случва във всички  модерни онкологични центрове по света.

До пандемията програмата обхваща около 50 деца месечно в трите клиники. „Малките пациенти участват с ентусиазъм в нашите сесии и очакват с нетърпение всяко занимание. Три пъти в седмицата при тях влизат музикант и художник и в продължение на час децата имат възможност да рисуват, да моделират, да изработват кукли, да свирят на различни музикални инструменти. Правим всичко, което може да се сетите, като творчески пластични занимания с глина и пластелин, декорация и работа с плат и прежда, свирим, пеем и дори танцуваме! Малчуганите обожават да работят с ръцете си, това фокусира вниманието им и ги откъсва от тежкото заболяване, а след заниманията се чувстват по-добре емоционално“, казва Светлана Чивгънова.

Тя разказва от личен опит, че изкуството и творчеството са най-сигурния път към децата. Често болните малчугани не се поддават на традиционните методи на психотерапията, а в същото време имат нужда да изразят най-съкровените си страхове и емоции. И успяват да го направят чрез рисунка или музика.

Като клиничен онкопсихолог с 20-годишна практика, Светлана Чивгънова обяснява, че ефектът от арт терапията далече не се изчерпва с моментно подобряване на настроението. „Когато започнах да прилагам арт терапията в клиниката във Варна, все още не се знаеше много за нея и повечето хора я възприемаха като някакви занимания по рисуване, за да се повиши настроението на болните деца. Това е така. Но по-важното е, че чрез тези занимания всички ние – психолози и арт терапевти – можем да мотивираме децата, да ги подкрепяме, да ги научим как да се борят с лошите си преживявания. В детската онкология този метод е много подходящ, защото при децата стресът, уплахата, умората от болестта са много силни и малките пациенти често губят желание да се борят. А творческите занимания им възвръщат любопитството, усмивките, дават им усещане за безопасност и сигурност“, обяснява Светлана Чивгънова.

Именно тези детски усмивки мотивират екипа на Фондация АРТОН да продължава да работи с болните малчугани. Във всяка от трите клиники екипът включва психолог, музикант и художник, които отдават усилия, сърце и душа на малките пациенти. „Няма по-трогателно преживяване от това да видиш как едно дете, което цял ден е лежало със системи, тръгва бавно към залата за арт терапия и започва да се усмихва, да чуеш как говори все повече и как си връща доброто настроение. И когато знаеш, че тези деца те чакат всеки ден, това ти дава сили да продължиш“, казва дългогодишният онкопсихолог.

Три пъти в седмицата арт терапевтите влизат за своите часове с децата. Сесиите се правят в специални зали, каквито са създадени в детските клиники. Тези занимания и усмихнатите творци променят стерилната болнична обстановка. За един час тя е заменена от рисуване с водни пастели, с акварел, дори с пръсти, изработка на пана, гравиране на собствени чаши, създаване на кукли от плат и прежда, изработка на бижута, декориране на кутийки. А в друго занимание всеки си избира музикален инструмент и заедно с групата свири, всички пеят и се смеят.

„Арт терапията помага, защото лечението с изкуство носи радост, то е забавление, но в същото време възстановява емоционалното състояние на децата. Те са едни малки герои, които трябва да се справят не само с болестта си, но и с тъгата, умората и страха, а ние им помагаме в тази тежка битка“, казва Светлана Чивгънова. В заниманията се включват и малки, и по–големи деца. „Така в уютна артистична обстановка, обградени с внимание, децата неусетно се пренасят в друг свят, различен от болничния, творят и се чувстват спокойни, вдъхновяват се и взаимно си помагат“, обяснява псилохогът.

И признава, че нейните колеги също имат нужда от „презареждане“, защото работата ги „изцежда“ психически и емоционално. Това е тежка емоционална задача и арттерапевтите минават през специална подготовка, за да се справят с огромните отговорност. „Нашите терапевти са висококвалифицирани специалисти, това не са доброволци, защото доброволците нямат необходимите познания и умения за подобни ситуации“, обяснява Чивгънова. Но дори и тези професионалисти понякога имат нужда от подкрепа. „Психолозите помагат и на арт терапевтите, защото когато дълго си работил с едно дете и виждаш как то се влошава, това се преживява много тежко“, въздъхва Светлана. 

По време на пандемията клиниките във Варна и в София спрират заниманията с децата, за да се ограничат контактите и да предпазят малките си пациенти от зараза. В пловдивската клиника по детска онкохематология към Университетска болница „Св. Георги" обаче програмата продължава да работи. „Колегите в Пловдив влизаха на занимания като извънземни, облечени в тежки костюми, за да предпазят децата от външния свят. Как пеят и рисуват в тези облекла, само те си знаят, но издържаха и се справиха“, хвали колегите си Светлана Чивгънова.

Когато я питате с какво се занимава в свободното си време, тя отговаря: С програмата! За Светлана и нейните колеги, това не е само работа, а истинска кауза, която изпълняват с всеотдайност, емоции, вяра и смелост. „И ние страдаме с нашите малки пациенти, но продължаваме, защото знаем, че децата разчитат на нас. Нищо не може да замени чувството, когато видиш как малчуганите те чакат с нетърпение да започнеш часа, или когато забележиш усмивка на лицето на тъжно детенце. Или когато чуеш благодарността на майките, които не забравят за проявената грижа и обич към децата и ни поздравяват години след това“, казва развълнувано Светлана Чивгънова.

Дейността на фондацията се финансира изцяло от дарения. Средствата са необходими за хонорарите на творците, които работят с децата и за купуване на материалите за творческите сесии. „През всичките тези години сме пробвали всички възможни начини за събиране на средства – организираме благотворителни акции, предлагаме продукти с кауза, обявяваме дарителски инициативи. Но както е традиционно у нас, хората даряват основно около Коледа, а на нас ни е необходимо устойчиво финансиране, защото нашата дейност, за съжаление, няма краен срок“, казва ръководителката на програмата. Макар и трудно, екипът се справя, защото, както непрекъснато подчертава Светлана: За нас това е кауза!

За да може да осигурява необходимите художествени материали, хигиенни консумативи и да заплаща транспортни разходи и хонорари на специалистите, „АРТОН България" се нуждае от 830 лв. месечно или 10 000 лв. годишно. Всеки може да помогне като изпрати СМС на DMS номер 17777 с текст DMS ARTON, да направи банков превод по сметка BG98BGUS91601002501700 или да влезе на https://platformata.bg, където може да направи своето дарение.

Снимки: АРТОН България

#регионалникореспонденти