Българска асоциация „Кръгов текстил": дрехите не са боклук!

Текстилът – преди и сега

„По дрехите посрещат, по ума изпращат“ – това вероятно е една от най-популярните български поговорки. Освен очевидната поука, тя показва, че дрехите и текстилът като цяло са важна част в живота на хората от столетия. Едва в последните години обаче започна да се обръща повече внимание и на негативните влияния, които има производството на текстилни продукти – замърсяването на природата и грамадите от отпадъци. Също така стана ясно, че повторната употреба на дрехи, както и оползотворяването и рециклирането на текстила, носят разностранни ползи на околната среда и обществото. Част от фирмите, започнали този бизнес в България, се обединиха преди 25 години в Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба (АПТДВУ), която от 2022 година утвърди и новото си име –  Българска асоциация „Кръгов текстил“ (БАКТ). „Първоначално нашите фирми се занимаваха само с внос и продажба на употребяван текстил от Западна Европа. Впоследствие ние доста диверсифицирахме дейността си и започнахме да се занимаваме със събиране, сортиране, със стоки от отминали сезони. На практика затворихме целия цикъл на текстила след неговата първоначална продажба. Съвсем скоро ще имаме и рециклираща инсталация във Варна, която ще затвори до 99% оползотворяването на текстила. Защото едно е само да купуваш и продаваш, друго е да можеш наистина да го оползотвориш. Промени се броят и видът на дейностите, появиха се уебсайтове за дрехи втора употреба, особено по време на КОВИД пандемията, разви се онлайн търговията“, очертава в едри щрихи изминалия път Севдалин Спасов – председател на Асоциацията.

„За кръгова икономика се заговори през последните години и именно тогава ние осъзнахме, че дейностите по сортиране и търговия на едро и дребно с дрехите втора употреба ни прави много важен елемент от тази кръгова икономика. Освен това членовете на асоциацията разшириха своите дейности в посока рециклиране, ремонти, поправки, преработка на непродадените колекции", допълва историята и Сирма Желева – секретар  на Асоциацията. Да, секторът се променя заедно с променящия се свят, в който устойчивото развитие определя темпото и правилата. Магазините за дрехи втора употреба вече са бутици, качеството е много по-високо, а за много хора повторната употреба е на мода и е личен пример, с който показват своята отговорност към заобикалящата ги среда.

Кои са Българската асоциация „Кръгов текстил“?

Асоциацията обединява близо 50 български и международни компании, които вече 25 години работят в областта на разделното събиране и оползотворяване на отпадъци от текстилни продукти, подготовката им за повторна употреба и тяхната пазарна реализация като дрехи и обувки втора употреба. Секторът изненадва мнозина с мащаба и нивото на развитие. В него са заети над 5000 души. България се нарежда сред ключовите европейски центрове за подготовка на дрехи за повторна употреба. Членове на асоциацията управляват пет големи текстилни екоцентъра за сортиране на дрехи втора употреба в страната. Три от тях са във Варна, два – в София. Работят, разбира се, и други, по-малки центрове, като  голяма част от дейностите по събиране, внос, сортиране и подготовка за повторна употреба се изпълнява от Българската асоциация „Кръгов текстил“. Компаниите членове обработват средно 30-34 хиляди тона текстил на година, но капацитетът е поне 60 хиляди тона годишно.  От 50 до 70% от обработения текстил се подготвя за повторна употреба, 10-15% от цялото количество остава в българските магазини втора употреба, а повечето от останалата част се изнася обратно, най-вече за Азия и Африка. Редица членове на Асоциацията осъществяват от години успешна дейност в страни от Европейския съюз – Германия, Холандия, Дания, Швеция, както и в трети страни, като Швейцария, САЩ, Чили. Част от фирмите са представителства на международни компании или са български такива, които имат дейности извън България, най-вече за събиране на текстил в други държавни  в Европа и САЩ. В сферата на търговия на едро с дрехи втора употреба, български компании притежават собствени складове дори в Чили.

Българската асоциация „Кръгов текстил“ е член на Европейската конфедерация на рециклиращите индустрии, на Бюрото за международно рециклиране, на Българската стопанска камара и на Германо-Българска индустриално-търговска камара. В лично качество  представители на асоциацията са членове и на някои от ръководните органи на тези организации. Като Явор Пандов, управител на „Евротекс“, член на Управителния съвет на Българската асоциация „Кръгов текстил“, който стана част от Изпълнителния комитет на EuRIC Textile – организацията, обединяваща европейската рециклираща индустрия,  включително и в текстилния сектор. Това е възможност България активно да участва в изготвянето на стратегическите приоритети на ЕС в областта на текстила и неговото оползотворяване.

„Политиките на ЕС ще определят до голяма степен посоката и бизнес моделите, които нашата индустрия ще трябва да адаптира. Бих искал да подкрепя Изпълнителния комитет в тяхната мисия да защитават интересите на нашите членове пред политиците на ЕС, както и да представлявам Източната част на Европа, която играе важна роля в нашия сектор както като важен пазар, така и център за обработка за текстил след употреба“, споделя Явор Пандов. Това е важен акцент от работата на БАКТ на международното поле, защото, както отбелязва нейният секретар Сирма Желева, „има известни различия между Западна и Източна Европа и ако всичко се решава само от компании, които са в Западна Европа, понякога законодателството става нереалистично за нашите ширини и ние ще останем изолирани“. 

Кръговият подход при текстила вече не е само въпрос на желание   

Европейският съюз все по-упорито насочва страните членки към модела на кръговата икономика в текстилния бранш. В България браншът следи европейските директиви и промените в европейското законодателство, за да информира за тях своите членове и българското общество. От БАКТ са тези, които осъществяват връзка с изпълнителната и законодателната власти в страната, прави предложения, активно участват в процеса на промени в европейското и българското законодателство в областта на управлението на отпадъците. „С всяко следващото правителство и всеки министър търсим контакт, за да говорим. Отворени сме винаги за дебат. Асоциацията е представителна за бранша, би било недалновидно от тяхна страна да ни пренебрегват при изготвянето на бъдеща система  за разделно събиране и оползотворяване, защото ние сме хората, които ще свършим работата“, казва Севдалин Спасов и подчертава усилията на Асоциацията за промяна на редица негативни обществени стереотипи за дрехите втора ръка: че дрехите не са боклук, а ценен ресурс и че ползата от разделното събиране на текстила има значим екологичен ефект. Нагласите се променят  и  все повече млади хора пазаруват дрехи втора употреба само и единствено по екологични подбуди.

Текстилът – новата пластмаса

Под мотото „Текстилът – новата пластмаса“ в края на миналата година Българската асоциация „Кръгов текстил“ организира мащабна медийна кампания, чиято кулминацията бе изложбата със същото име в София. Целта – да се насочи вниманието на обществото към екологичните последствия от текстилната индустрия и възможните начини за справяне с тях. „Това, което прави асоциацията през последните години, е да се опитва да внесе малко повече яснота  у потребителите защо е важно и колко екологично е да се използват дрехи втора употреба. Продължаваме в тази посока през каналите във Фейсбук, Инстаграм и сайта на асоциацията“, обобщава усилията Сирма Желева. Важен факт e, че могат да се посочат добри примери за удължаване живота на текстилните продукти в унисон с концепцията за кръгова икономика, практики за успешно комбиниране на икономически решения, социална ангажираност и екологична отговорност. И тези примери ги дават с дейността си членовете на Българската асоциация Кръгов текстил. „Пролетта наближава, а с нея и разчистването на гардероба. Какъв по-добър вариант от този, в който се разделяте с ненужните дрехи и в същото време правите нещо полезно и смислено? „TexCycle“ са се погрижили достъп до контейнерите им за употребяван текстил да имат още повече хора – от началото на годината такива са поставени в Тутракан, Левски, Радомир, Дупница и Банско. Съвсем скоро ще има и в Кюстендил и други градове на страната“, това е само една от последните покани, отправени към жителите на различни общини във Фейсбук страницата на Асоциацията.

В момента TexCycle обслужва повече от 250 контейнера в над 30 общини. По-голямата част от контейнерите за текстил в страната са по инициатива на членове на Асоциацията. Те са на база договори с общините за изграждане на пилотни системи. Това е опит, полезен при актуализиране на законодателството, така че да отразява не само европейските стандарти, но и българските реалности. Асоциацията обединява общите усилия на компаниите в сектора за гарантиране на устойчивост на текстилните продукти, за прилагане принципите на кръговата икономика и европейските политики за смекчаване на вредните въздействия от текстилната индустрия върху околната среда. Какво се случва със събраните дрехи, можете да прочетете тук.

Екологичните ползи от втората употреба

Двойно повече дрехи се произвеждат в световен мащаб в последните години, а това води след себе си до двойно по-голямо количество текстилен отпадък. Огромната разлика между сегашната „бърза мода“ и повторната употреба беше видяна най-отчетливо от първия за България доклад за екологичните спестявания от прилагането на кръгов модел в текстилния сектор, изготвен по поръчка на БАКТ от Denkstatt – консултантска компания по въпросите на устойчивото развитие, декарбонизацията, кръговата икономика, оценките на въздействие и други. Той беше представен през октомври 2022 година и обхваща както анализ на ситуацията в сектора години назад, така и реалистична прогноза за бъдещето. Докладът дава ясна представа за световната текстилна индустрия, за дейностите по разделно събиране, сортиране, подготовка за повторна употреба и рециклиране на ненужен текстил в света, Европа и България, както и за екологичните спестявания от прилагане на кръгова икономика в текстилния сектор. Той ясно очертава мястото и ролята на бранша, посочва проблемите и възможните сценарии за управление на отпадъците от текстил в България, като част от европейското и световното развитие. Докладът  е публикуван на сайта на асоциацията – https://bact.bg/wp-content/uploads/2022/12/BACT_report.pdf.

Вторият живот на текстила – шанс за природата

Изследователи сочат, че терминът „Second hand“ (втора ръка) се е появил през XVII век в Англия, когато кралете започнали да подаряват на поданици си вече ненужни свои одежди и това се считало за проява на уважение и чест. Някои го наричали подарък „втора ръка“, откъдето тръгва  и познатото  днес „second hand“. В Европа такива стоки започват масово  да се продават от средата на 20-и век, като още през 40-те години в Англия е разцветът на този бизнес.  В Източна Европа той навлиза през 90-те години на миналия век, но втората ръка мода става все по-значима  в съвременния свят. Магазините за дрехи втора употреба вече не се възприемат единствено за бедните. Все повече хора се мотивират от екологичните ползи, както и че това е начин да се обличат модерно, с качествени дрехи на достъпни цени.

В същото време милиони тонове облекла се изхвърлят на сметищата всяка година. С разширяването на мащабите на текстилната индустрия, невероятното забързване на нейните обороти, мащаб и властването на „бързата мода“, става ясно, че парниковите емисии на текстилната индустрия са повече от тези на секторите авиация, железопътен транспорт и доставките по море взети заедно. Това са между 8% и 10% от всички емисии на човечеството на година и проблемът продължава да се задълбочава. Освен това текстилният сектор е сред най-големите консуматори на вода и е вторият замърсител на вода в света. Няма друга единична индустрия, която да консумира и замърсява толкова много вода. Текстилът е новата пластмаса не само защото голяма част от него е направен от синтетични материи и има нужда от повече от 50 години, за да се разградят, но и защото  около 20% от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти с микро пластмаси. Това е  причина вече да се говори и работи за сериозна трансформация на текстилната индустрия във всеки етап от нейната производствена верига, така че потребителите да използват по-дълго висококачествените текстилни изделия, бързата мода вече да не е на мода, а икономически изгодните услуги за повторна употреба и поправка да бъдат широко достъпни. Ето защо ролята на дрехите втора употреба в кръговата икономика е незаменима.

Резултатите са безапелационни: само за последните три години са спестени 1,7 млн. тона въглеродни емисии за производството на нов текстил и облекло, което е равносилно на годишните емисии от 2 млн. автомобила (това са ¾ от всички коли в България); предотвратено е изхвърлянето на 35 000 т естествени тъкани и свързаните с това емисии на гниене – това е равно на количеството битов отпадък на 80 000 българи за цяла година;  предотвратено е изхвърлянето на 50 000 т изкуствени дрехи и тъкани, които са равносилни на спестената пластмаса за производството на 5 млрд. бутилки; спестено е количество вода от производството на нови дрехи е колкото консумираната вода на 330 хиляди европейци за една година.

„Дали се реализират във физически магазини или в онлайн магазини, дрехите втора употреба си остават безспорно най-екологичният вариант. Просто през последните години покрай нагласите на хората, да не говорим за КОВИД пандемията, онлайн търговията стана норма. При нас е малко по-сложно, защото всеки артикул е индивидуален, което усложнява обработката за качване в сайта, но платформите работят успешно“, отбелязва Сирма Желева развитието на сектора и подчертава, че отговорността на фирмите към цикъла на кръговата икономика остава непроменена. Потвърждават го водещи фирми, членове на Асоциацията, като онлайн платформата за втора употреба „РЕМИКС“,  „Мания“, „Контур Онлайн“ и други.

Дрехите не са боклук – поглед напред

През 2019 година Европейската комисия определи текстилната индустрия като приоритет в плана за преход към кръгова икономика. Сред актуалните задачи до 2025 година е да бъдат въведени системите за разделното събиране на текстил. През лятото на 2023 година се очаква Европейският парламент да гласува изменения в рамковата директива за отпадъци, които да дадат повече яснота как точно да се случи това. Десетки нормативни актове, касаещи текстилната индустрия, в момента са в етап на изменения в ЕС, което прави ситуацията  изключително динамична. За България предизвикателството е огромно, както заради кратките срокове, така и заради пренебрежителното към момента количество разделно събрани текстилни отпадъци. По данни на Българската асоциация „Кръгов текстил“ те са само около 2% от общото предполагаемо количество текстил, пуснато на пазара. Все пак има известен опит, благодарение на  компании от Асоциацията, проявили инициативност. Още на националната конференция „Зелената сделка за текстила“, проведена на 12 март 2020 година, организирана от Асоциацията  в партньорство с Българската стопанска камара и Европейския институт, бяха очертани устойчивите и ефективни политики в събирането и оползотворяването на текстилните отпадъци. Поставен бе въпросът за прилагане на разширената отговорност на производителя при отпадъците от текстил и прилагането на най-добрите европейски практики в сектора.

Периодът за синхронизиране на родното законодателство с европейското продължава, но от Българската асоциация „Кръгов текстил“ се тревожат, че заради честата смяна във властта – законодателна и изпълнителна – процесът е доста изостанал. Все още липсва наредба за разделното събиране и оползотворяване на текстил, съобразена с европейската директива. „Преди няколко месеца беше публикуван проект на такава за обществено обсъждане,  буквално в 12 без 5, преди лятната ваканция. Ние подготвихме доста коментари и забележки, но тя продължава да стои „на трупчета“ в министерството. А липсата на такава наредба ни връзва ръцете за работа. Така че по отношение на законодателните процедури  не съм голям оптимист, защото всяко правителство прехвърля топката на следващото и там нещата са много бавни и тромави“, очертава ситуацията председателят на асоциацията Севдалин Спасов и посочва изключителната важност на въпроса за разширената отговорност на производителите на текстил, така както е при опаковките и други масово разпространени отпадъци. Идеята на разширената отговорност е,  че този който пуска на пазара съответния продукт, трябва да носи отговорност за екологичното му производство, задължението да поеме разходите по неговото събиране и оползотворяване, след като излезе от употреба.

Франция е най-напредналата в това отношение страна. Там от над 10 години се прилага моделът на разширената отговорност на производителя и е достигнат висок процент на оползотворяване – над 50%  от пуснатите на пазар нови дрехи се събират и оползотворяват обратно. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа, скандинавските страни също имат  висок процент на събираемост и оползотворяемост.

Оптимистичен сценарий – какво ще стане, ако хората променят навиците си?

В Българската асоциация „Кръгов текстил“ се надяват, че натрупаният опит, целенасочената работа и умението да са адаптивни ще им позволят да намерят мястото си в прехода към кръгова икономика, така че България да покаже добри резултати. Към бъдещето гледат в два  сценария: базов и оптимистичен. Базовият отразява естественото пазарно развитие на дейността, както и досега – без допълнителни стимули и държавна подкрепа.  Оптимистичният предполага въвеждане на определени мерки в оставащото време  до 2030-а. Сред тях на първо място е задължително прилагане на разширена отговорност на производителя за пуснатите на пазара нови текстилни продукти; задължителни цели за подготовка за повторна употреба на разделно събрания текстил; препоръчителни цели за пуснати на пазара дрехи втора употреба (от общия дял пуснати на пазара дрехи); препоръчителни цели за вложени рециклирани материали в новите текстилни продукти, пуснати на пазара; освобождаване от ДДС или намаляване на ДДС за дейностите по разделно събиране, сортиране, пренасочване за повторна употреба и рециклиране на текстил. Ако тези и още подобни мерки бъдат реализирани, прогнозите са за достигане до 40% разделно събиране на образуваните текстилни отпадъци, пренасочване за повторна употреба на 60% от разделно събирания ненужен текстил и рециклиране на 30% от разделно събрания отпадък до 2030 година.


Снимки: Българска асоциация „Кръгов текстил“


#нпокореспонденти