Журналистика под стрес 2024 г. Годишно изследване за свободата на словото в България

Под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние и промени в настроението, растящ политически натиск и устойчиви атаки с „дела шамари“ – в такава среда работят българските журналисти. Вероятно и заради това позитивните оценки в сектора са плахи и несигурни, макар и да имат оптимистична посока. Така могат да бъдат прочетени данните от редовното годишно проучване на АЕЖ-България за медийната свобода в страната през 2024 г.

Линк към страница

Млади репортери за местна демокрация. Учебно помагало за младия журналист

Помагалото акцентира върху медийната грамотност, разглеждайки отделни практики, които предоставят възможност на младите журналисти да се ориентират по пътя на етичната журналистика.

Линк към страница

Колко обществени са обществените медии?

Анализът разглежда стратегията за развитие и финансиране на обществените медии БНР и БНТ.

Линк към страница

Журналистът в света на постистината – уебинар

В този онлайн семинар на Ведат Сенвичар, експерт от Норсенсус Медиафорум, се дискутира влиянието на журналистиката върху създаването на смислени разкази в сегрегираната ни реалност. Търси се отговор в примерите на две коренно различни журналистически инициативи в Норвегия, а именно “Faktisk” и “My Country Talks Norway”.

Линк към страница

Медийна грамотност за активно гражданство в десет стъпки

Справянето с дисбаланса на уменията и знанията между различни групи на населението, и насърчаването на медийната грамотност са ключови инструменти в нашето основно задължение да защитаваме интересите на гражданите. С цел да стимулираме способността за ефективно и едновременно безопасно онлайн участие , както и с цел да противодействаме на рисковете, свързани с фалшивите новини, дезинформацията и езика омразата представяме на Вашето внимание настоящия Наръчник.

Линк към страница

Доклад с препоръки за подобряване на медийната среда в България

Предложенията, обобщени в този доклад, са базирани на проучване на международната и българската медийна практика и включат препоръки и заключения на авторитетни международни и български изследователи, анализатори, организации, проучвания, доклади, в т.ч. на Съвета на Европа, Европейски Парламент, Европейска комисия, ЮНЕСКО, WAN-IFRA, Репортери без граници, АЕЖ-България, фондация Медийна демокрация, проф. Нели Огнянова, адв. Александър Кашъмов, и др.

Свали документа

Хроники на доброто 2. Сборник очерци. Формат .MOBI

Книгата представя 15 от 42-та разказа за граждански организации, написани от кореспондентите на НПО Портала 2022-2023. Те са подбрани така, че да представят разнообразието от теми, по които работят гражданските организации, и различните населени места, в които осъществяват дейността си. Книгата се разпространява безплатно.

Свали документа

Хроники на доброто 2. Сборник очерци. Формат .EPUB

Книгата представя 15 от 42-та разказа за граждански организации, написани от кореспондентите на НПО Портала през 2022-2023 г. Те са подбрани така, че да представят разнообразието от теми, по които работят гражданските организации, и различните населени места, в които осъществяват дейността си. Книгата се разпространява безплатно.

Свали документа

Хроники на доброто 2. Сборник очерци. Формат .PDF

Книгата представя 15 от 42-та разказа за граждански организации, написани от кореспондентите на НПО Портала през 2022-2023 г. Те са подбрани така, че да представят разнообразието от теми, по които работят гражданските организации, и различните населени места, в които осъществяват дейността си. Книгата се разпространява безплатно.

Свали документа

Building Institutional Capacity Framework for Resilience to Disinformation in Bulgaria

Рамково изграждане на институционален капацитет за устойчивост спрямо дезинформацията в България

Резюмето разглежда краткосрочните и дългосрочните предизвикателства към създаването на капацитет за противопоставяне на дезинформацията на национално ниво.

Линк към страница

Media Freedom Report 2022

Доклад за свободата на медиите 2022

Докладът изследва свободата и плурализма на медиите, безопасността и защитата на журналистите, свободата на изразяване и достъп до информация, както и прилагането на медийните закони в цяла Европа.

Линк към страница

World Press Freedom Index 2019

Световен Индекс за свобода на медиите 2019

Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2019 година България е на 111 място.

Линк към страница

World Press Freedom Index 2020

Световен Индекс за свобода на медиите 2020

Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2020 година България е на 111 място.

Линк към страница

World Press Freedom Index

Световен индекс на свободата на медиите

Ценна платформа, която представя Световния Индекс на свобода на медиите за периода от 2002 до днес. Всяка от 180-те страни има свой профил. Страницата предлага и анализи по региони.

Линк към страница

World Press Freedom Index 2023

Световен Индекс за свобода на медиите 2023

Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2023 година България е на 71 място и нивото на медийна свобода се определя като крехко и нестабилно с малко независими гласове, които работят под непрекъснато напрежение.

Линк към страница

World Press Freedom Index 2022

Световен Индекс за свобода на медиите 2022

Индексът е инструмент за сравнение на степента на свобода на журналисти и медии в 180 страни и територии. При определянето му се използват пет индикатора - политически контекст, правна рамка, икономически контекст, социокултурен контекст и безопасност. За 2022 година България е на 91 място.

Линк към страница

Индекс за медийна грамотност 2023

България е на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност за 2023 година. България заема 35-то място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията. Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие.

Линк към страница

Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2014 г.

През 2014 година се отбелязва разширяване на множеството на обществените групи, които биват възприемани като обект на реч на омразата и за които има най-голяма вероятност да станат жертви на престъпления от омраза.

Линк към страница

Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България през 2013 г.

Езикът на омразата е широко разпространено явление в българския обществен живот. Данните от проучването показват, че близо половината от българските граждани (45,6%) са се сблъсквали през последната година с изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. В най-голяма степен подобни изказвания са били насочени срещу роми, турци и хомосексуални хора.

Линк към страница

Ама вярно ли? Предпоставки за медийна грамотност и способност на Европа да се справи с феномена „пост-истина“

Анализът предлага модел на индекс за измерване на медийната грамотност в европейските държави, който стъпва на допускането, че в държавите, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието между гражданите – по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност.

Линк към страница